Никога не бе предлагана сделка, защото нямаше основание. Доказателствата бяха такива, че самопризнанието бе без значение. Сам взе тъжното, но непоколебимо решение, че Реджи въпреки младостта си и лекото объркване трябва да умре. Не че Сам беше жесток човек, но усещаше, че простият ритъм на вселената е нарушен и трябва насила да се върне към нормалността. Око за око: това беше най-добрата система и единствено вярната. Той говореше от името на мъртвите и това се получаваше само ако говори високо. Между другото това бе и последният случай на Ърл, а той би искал същото.
Най-накрая Фулърови намериха адвокат, който щеше да обжалва случая, и въпреки че Сам не искаше да си хвърлят парите на вятъра, те го направиха в отчаян опит да спасят сина си. В течение на повече от две години мисис Фулър пишеше веднъж седмично на Сам писмо, молейки за милост, докато делото се влачеше из съдилищата, а Реджи гниеше във фермата на Къминс в Гулд, където изпращаха негрите. Когато семейство Фулър свърши парите, те продадоха къщата си и се преместиха в по-малка. Когато отново свършиха парите, мистър Фулър продаде бизнеса си на един бял и започна да работи за същия човек, който го наричаше зад гърба му „най-тъпото негро в Арканзас, защото продаде бизнес, който прави чисти шейсет хиляди на месец, за шейсет хиляди!“ После почина мисис Фулър. Джейк Фулър, по-голямото момче, замина, за да се запише във флота, а двете дъщери, Емили и Сюзет, се преместиха в Сейнт Луис при леля си. Но старият Дейвидсън Фулър пое задължението с писмата и пишеше на Сам всяка седмица и се опитваше да говори с него, за да го накара да разгледа още веднъж доказателствата.
— Вие сте справедлив човек, сър. Не им позволявайте да сторят това на момчето ми. Не го е направил той.
— Дейвидсън, дори вашите хора казват, че той го е направил. Имам си източници. Зная какво се говори в църквите и вертепите.
— Мистър Сам, не ми отнемайте момчето.
— Не аз отнемам момчето ти. Законът следва своя път. Тук не е Мисисипи. Дадох му справедлив процес, ти имаше добри адвокати, а причината да иде там, където отива, е, че трябва да плати. По-добре да свикнеш с това. Зная, че не е лесно за семейството ти. Но не беше лесно и за Шайрил. Везните трябва да се изравнят и тогава можем да започнем отново.
— Кажете им, че аз съм го направил, щом искат негър да умре. Аз ще ида и ще призная. Вземи мен. Моля, моля, мистър Сам, не взимай бедното ми малко момче.
Сам само го гледаше.
— Имаш прекалено много любов в сърцето си към това момче — най-накрая каза той. — Той не я заслужава. Убил е едно невинно момиче.
Оставаше да бъде изиграно само едно последно действие. На 6 октомври 1957 в Арканзаския щатски затвор в Тъкър, където бяха преместили Реджи от фермата на Къминс, когато последното му обжалване най-накрая бе отхвърлено. Беше четвъртият ден от Световните серии и този следобед Сам слушаше мача, докато минаваше стотината мили до Тъкър на югоизток от Литъл Рок. Не пътуваше за пръв път и нямаше да е за последен. От друга страна, не го правеше автоматично. От двадесет и тримата, които изпрати на електрическия стол, беше гледал само единадесет да умират. Тази вечер беше ред на Реджи.
От гледна точка на удобството имаше късмет. Успя да хване чист сигнал от Литъл Рок и мълчаливо слушаше бейзболния мач през цялото пътуване. В кръга на питчъра беше Уорън Спан, който поваляше всички батъри. Сам мразеше всичко с думата „янки“ в названието, също както мразеше всичко, в което имаше „Ню Йорк“, така че се остави играта да го погълне, надявайки се, че започналият наново и преместен отбор на „Милуоки“ (всъщност стария жалък „Бостън Брейвс“) ще победи. Сам остана погълнат от драмата през целия път, дори когато играта беше удължена с допълнителни ининги, дори когато янките изравниха в деветата част чрез хоумръна на Елстън Хауърд и излязоха напред в десетата (мамка му!).
За „Брейвс“ нещата изглеждаха зле, но те някак си успяха да изравнят, когато Мантиля пропусна топката на Лоугън, запратена вляво, и Сам имаше чувството, че ще се случи нещо много специално. И то наистина се случи скоро след това: Еди Матюз изпрати с втория си удар топката зад оградата на стадиона в дясната половина и „Брейвс“ спечелиха със 7:5.
Сам вдигна очи: вече беше пред затвора. Беше минал през града, без да спира, и бе забравил да вечеря. Обърна и се върна, намери закусвалня и си взе говеждо печено с картофено пюре.