— Предполагам. Не можеш да питаш кой, докато не разбереш дали и после как. Кой няма смисъл, докато не разбереш дали е имало кой. Разбра ли?
— Ами…
— Ами помисли с главата си. Как е могло да се случи.
— Може ли земята да се е разместила някак си?
— Не. При земята не става така. Мислех, че си израснал в Оклахома, а не в Ню Йорк.
— Така е, но не във ферма. Както и да е. Те са могли да дойдат през нощта и да сменят трупа с друг от гробището и…
Ръс замълча.
— Ти сам видя колко трудно е да се изкопае труп — каза Боб.
— На трима здрави мъже им трябваше цяла сутрин, за да разкопаят гроба. Дори не стигнахме до ваденето. За това щяха да са необходими скрипец и въжета, катафалка или някакъв вид количка. След това трябва да направиш същото с другия труп. После трябва да върнеш цялата пръст обратно, така че никой да не забележи. Не би могъл да свършиш всичко това за една-единствена нощ. Работата е прекалено много. Така че е трябвало да го направят през деня под някакъв правен предлог. Но и това не е достатъчно. Трябват ти адвокати, за да скалъпят правно основание, и това може да предизвика точно онова, което тези действия са се опитвали да избягнат. И то е да предизвикаш голямо внимание към себе си.
Ръс кимна.
— И тогава какво би направил? — попита Боб. — Помисли, синко. Или го измисли, или се обади в Принстън и си поискай обратно половината милион, който бедният ти баща е похарчил, за да те образова.
— Не е похарчил и цент.
— О, точно така, забравих, че баща ти е бил такова копеле. Както и да е, мисли. Мисли!
— Аз не мога…
Хрумна му като гръм от ясно небе. Ура, засега унижението е избягнато.
— Камъните! Преместили са надгробните камъни! Двама мъже могат да се справят с това за няколко часа под закрилата на нощната тъмнина. Никакъв проблем. Особено след като оригиналните архиви отдавна са изчезнали и когато и да са го направили, тук не е имало хора, на които да им пука.
— Не е лошо — похвали го Боб. — Но прибързваш. Може би някоя нощ през шейсетте групичка ученици са се напили и са дошли да обръщат надгробни камъни. Може да са ги хванали и някой съдия ги е накарал да ги поставят на място. Но те са били ученици и не им е пукало, така че просто са ги поставили както дойде. И ако е така, ние къде сме?
— Прецакани — отговори Ръс.
— Да, така е. Но от другата страна… ей, я виж ти.
Ръс видя светлините на фарове да се плъзгат по прозорците и после чу шума на автомобилен двигател. Боб отвори вратата.
— Привет, шерифе — провикна се той. — Влизай.
Той се дръпна назад и Дуейн Пек влезе. Без слънчевите очила очите му бяха малки и тъмни.
— Мистър Суагър, просто исках да ти кажа нещо. Помниш ли, казах ти, че ще проверя архива на шерифа?
— Разбира се, Дуейн. Искаш ли чаша кафе? Ръс, сложи кафеварката.
— Не, не — отговори Дуейн, после млъкна, за да може набързо да огледа помещението, — на работа съм, патрулирам в различни райони. Просто исках да ти кажа, че са преместили архива в мазето на съдебната палата. Там беше складирана и по-голямата част от градския архив. Нали знаеш, че изгоря през 1994.
— По дяволите! — каза Боб. — Знаех, че архивът на съда е изгубен, но се надявах с шерифския нещата да стоят по друг начин. По дяволите!
— Наистина съжалявам.
— Дуейн, няма защо да се ядосваш. Досега не сме стигнали до нещо повече от голяма нула. С изгубеното тяло и липсата на гробищен архив цялата проклета работа се разпада. Може би просто трябва да я зарежем.
— Окей, просто исках да ти кажа.
Той им се усмихна сърдечно и след това си тръгна. Те почакаха, докато чуха колата да потегля.
— И така, докъде бяхме стигнали? — попита Боб.
— Ти каза, че деца са объркали надгробните камъни, което ни прецака. От друга страна…
— От друга страна, ако само предположим, че някой го е направил нарочно… От това не следва ли, че са сменени само два надгробни камъка?
— Да.
— И ние знаем, че погрешният принадлежи на един двадесет и пет годишен мъж, убит в Гражданската война?
— Разбрах, разбрах. Ще се опитаме да намерим архив… в съдебната палата е изгорял, не, не, историческото дружество… сведения за загиналите от окръг Полк през Гражданската война. Може би ще намерим имената на младите мъже, които отговорят на тези критерии. Това ще намали много възможните гробове. Но какво… да изкопаем десет или двадесет от тях? Аз не…
Боб ровеше из познатата папка с изрезки и скоро измъкна първата страница на „Саутуест Таймс Рекърд“ от 26 юли 1955.
На нея пишеше: ГЕРОЯТ ПЪТЕН ПОЛИЦАЙ БЕШЕ ПОГРЕБАН.
Под един разпрострял се бряст върху вълнисто поле, изпълнено с дървета, стоеше групичка опечалени — сериозни хора, които слагаха един добър човек в земята.