Гънинг.
Абрамовиц.
Бенджамин.
Лъфтман.
Защото имах късмет, отговори им той. Защо се сети за едно изречение? Не беше ли някакъв стих, който бе прочел преди години, когато се опитваше да разбере какво е войната и изчете всички шибани неща, които имаше по въпроса: място, където нещата се случваха бързо едно след друго.
Беше и това също: място, където нещата следваха бързо едно след друго, тотален свят, където се случваха едно след друго разни шибани неща и може би ще успееш да се измъкнеш, а може би не, и малко от това беше свързано с някакви умения. Баща му беше герой. Баща му беше убил японците на Иводжима, Тарава и Сайпан. Татко му трябва да е убил към 200 души. Той самият е убил 341, въпреки че официалните измислици гласят 87. Толкова много смърт. Техните момчета и нашите момчета, морски пехотинци и япончуги, морски пехотинци и дръпнати очи, или както там им викаха през онези години. Той потрепери. Толкова много мъже, които можеха да имат деца, да пишат поеми или да станат лекари.
Бергман.
Диймз.
Вер Коут.
Трули.
Беше голяма загадка. Той се спря и осъзна, че е на гребена на хълм. Една от онези земни гънки, които не могат да се видят, ако не застанеш на тях. Сега бе застанал малко по-високо, разгъна снимката и сравни онова, което виждаше, с мястото, където беше застанал.
Мястото на снимката сякаш също се намираше на гребена на хълм. Можеше ли да различи други хълмове зад него чак до дърветата? Не можеше. Задният фон беше изгубен в неяснота, когато точките се бяха превърнали в безсмислица. Видя, че ключът са дърветата, които сега бяха изчезнали кой знае по каква причина. Баща му лежеше под голямо дърво. Може би на сто ярда зад него имаше още едно. А това петно между точките дърво ли беше? Ако е така, това означава три дървета, грубо казано, в една линия, но в каква посока? Не можеше да определи.
Ей, момчета, помогнете ми. Помогнете на онзи между вас, който трябваше да е с вас, помогнете му.
Но мъртвите мълчаха.
Усещайки се изгубен и напълно провален, той направи крачка, за да напусне хълмчето и да намери друго, когато далечното му периферно зрение засече някаква аномалия. Обърна се да я разгледа, но нищо не видя. Обърна се и тръгна и отново от подсъзнанието му дойде сигнал, че има нещо, което трябва да бъде забелязано.
Мъртвите ли му говореха по някакъв странен начин?
Хайде, момчета, кажете ми. Предайте ми вашето съобщение.
Не, нищо, само мълчание. Някъде далече се чу звук от моторна косачка. Отгоре един блестящ самолет се носеше високо в небето. Пътническа машина, която оставяше дебела инверсионна следа. Бяла кола в далечината.
Разбира се, на Дуейн Пек. Наблюдаваше.
Дуейн, за кого работиш?
Може би скоро ще трябва да си поговорим с теб.
Отново се обърна и пак нещо странно го връхлетя.
Той се опита да проникне през него. Какво усещаше или забелязваше? Изглежда, се появяваше само когато се движеше и в периферното му зрение, а когато се опитваше да го фокусира — изчезваше. Той се зае да повтори случилото се.
Направи крачка, обърна се и се опита да задължи очите си, насочени право напред, и главата празна. Нищо. Направи го отново. Нищо. Почувства се като идиот.
Потрети.
Ето сега стана. Далеч в ортодоксалната редица надгробни паметници имаше празнина. Не, не празнина, а несъразмерност. Един от надгробните камъни беше излязъл леко извън линията. Защо ли?
Той впери очи в него и тръгна. Намираше се на 150 ярда.
Мейсън.
Мейсън, какъв ти е шибаният проблем? Ти от некадърниците ли си? Мамино момченце, което си мисли, че правилата не важат за него? Така сержантът ще говори на мъж, стърчащ извън строя. Защо си погребан на около фут отдясно на Шидловски и Донахю? Мърфи не се ли дразни, че си навлязъл в територията му?
Грешка ли беше или…
Дърво?
Сега го нямаше, но когато бедният Мейсън е легнал в земята през 1899 с испански куршум „маузер“ в сърцето си, точно на това място трябва да е имало гигантско дърво и затова те леко са го изместили. По-късно дървото е умряло, а Мейсън е останал извън строя чак до вечността.
Боб извади снимката.
Ако се вгледаше много внимателно, можеше да се накара да повярва, че ако това е мястото на дървото и щом е толкова близо до оградата на гробището, може би е било третото дърво в редицата.