— Бих казал, че това е метален ковчег, произведен през петдесетте години. Помните ли погребалното бюро?
Боб каза „не“ и в този миг едно име се появи в главата му като пламък от нищото.
— Девилинс — каза той.
— Да — потвърди лекарят. — А баща ви се е казвал Ърл Суагър.
— Да, сър.
— Това пише тук. Той е. Окей, момчета, качете го в катафалката и да тръгваме.
В моргата не отне много време.
Боб и Ръс чакаха отвън, докато в една от четирите церемониални зали се оформяше погребална процесия и хората започнаха да излизат един по един и да се качват в колите. Катафалката, която беше докарала Ърл до моргата, половин час по-късно взе друг нещастник, за да го откара на гробището.
— Чувствам се пропит със смърт — обяви Ръс.
Скоро след това лекарят излезе. Те отидоха в малка възпоминателна градинка, издигната с вкус близо до погребалната агенция. Хубав ден в късния следобед. Слънцето току-що беше започнало да залязва.
— Мога да ви го напиша, но ще отнеме цял ден — каза той и запали цигара.
— Не е нужно писане. Момчето ще си води бележки.
— Чудесно. Първо, намерих физическите останки на мъж на четиридесет и няколко години в състояние на напреднало разложение. Това означава, че е останала малко тъкан, което от своя страна значи, че някои патологични заключения са невъзможни. Например следите от куршуми. Не можем да кажем в какви посоки са се движили куршумите през тялото и какви увреждания са причинили на меките тъкани и централната нервна или дихателна система.
— По дяволите! — избухна Боб.
Разкажи ми, тате, помисли си той. Това е единствената ти възможност.
— Обаче — продължи лекарят — останките от скелета са в добро състояние и там си личаха белезите от раните.
— Да — каза Боб. — Продължавай.
— В началото забелязах две рани. Първата беше на лявата лакътна кост, най-външната кост на предлакътницата, точно под костното удебеление, което ние наричаме olecranon — около инч под лакътя. От въздействието бих могъл да кажа, че куршум е ударил и разбил тази кост. Личи травматично яйцевидно назъбване по някои от частите на фрактурата. Това е характерно при високоскоростни куршуми с твърд връх, изстреляни от близко разстояние.
— Тридесет и осем Супер.
— Един обвит в метал .38 Супер би свършил работата чудесно, да. Костите бяха толкова фрагментирани и разбъркани, че не можах да ги преподредя, за да разчета калибъра по уврежданията.
— Не е необходимо — каза Боб.
— Втората рана прилича на първата. Същата разбита кост, същата форма на фрагментите, същите яйцевидни вдлъбнатини по парчетата, отново характерни за куршум малък калибър с висока скорост. Тази рана се намира на предната извивка на третото ребро от лявата страна на трупа.
Боб обмисли това.
— Можел ли е да се движи с тези рани?
— Ако е искал.
— И двете рани не са били опасни за живота? — попита той най-накрая.
— Хъм, това е субективна оценка, зависеща от жизнеспособността на човека. Като се има предвид, че баща ви е бил изключително здрав, че е бил раняван преди това и вече е знаел, че раната не е автоматично равнозначна на смърт, и като се има предвид, че е спрял кръвотечението си и помощта е пристигнала след няколко часа, и като се вземе предвид, че по скелетната система не регистрирах сериозни рани в меките тъкани, тогава да, моята оценка е, че тези две рани не са били смъртоносни. Но е имало и трета рана.
— Продължавай — каза Боб.
— В началото я пропуснах — каза лекарят. — Бяха останали малко тъкани и състоянието на костите не беше оригиналното. Разбира се, не съм в лабораторията си, за да работя при най-добрите условия.
— Но намери нещо?
— Да, най-накрая. В гръдната кост, която прикрива сърцето и държи ребрата. Има много чиста кръгла или почти кръгла дупка. Всъщност яйцевидна, внушаваща ъгъл надолу, което ще рече траектория от горе на долу. Прилича на входна рана. Ако продължите линията от разположението на раната върху гръдната кост под същия ъгъл, ще се получи изстрел право в сърцето. Линията, по която се е движил куршумът, води право в дясната сърдечна камера, където пулмонарната артерия вкарва артериалната кръв. Тази артерия и камерата са били моментално разрушени. Мозъчната смърт е последвала, е вероятно след десет-дванадесет секунди.
— Значи не е могло да бъде прострелян в сърцето и да се върне двеста-триста крачки обратно, където е бил намерен?
— И крачка не би могъл да направи. Съмнявам се, че е останал в съзнание за по-дълго от три секунди след проникването на куршума.
Боб кимна и се обърна към Ръс.