7. Да спре да повръща кръв.
Кръвта беше навсякъде. Какво ставаше? Разливаше се по целия му гръден кош и бликаше от абсолютния му център. Кога се беше случило това? Трябва да бе станало в онази част от секундата, когато Ърл излезе от тялото си. Стори му се, че е бил прострелян, и погледна в шибания мрак, но чу единствено бухането на бухалите и звуците, издавани от други животни. Беше толкова тъмно.
Имаше съзнанието, че всичко се изплъзва. Помисли си за водосточна тръба, за това, че е завъртян надолу по водосточна тръба. Мозъкът му стана бавен и глупав. Копнееше да види отново сина си, жена си и своя баща. Копнееше, но напразно.
20.
РЕД БЕШЕ на административна среща за „Редлайн Тръкинг“, когато дойде обаждането, и той бе почти щастлив, защото Тюъл Блекуел III от „Блекуел, Килинс и Бизби“ от Литъл Рок едва бе преполовил изложението си за възможните усложнения, ако междущатският закон за регулиране на търговията Х.355 излезе от сенатския комитет без сериозни промени. А именно в изискването проверовъчните пунктове на междущатските граници да бъдат отворени и през почивните дни, а не само през седмицата, което в дългосрочен план щеше да повлияе отрицателно върху растежа на маршрутите, обслужвани за клиенти извън щата. Всичко това бе много интересно, но Тюъл едва ли беше най-добрият оратор на света и някъде на член 13, алинея II, точка В Ред започна да се чуди дали да не отиде да постреля от позиция № 8 по далечна движеща се мишена на хълма Чероки, където догодина щеше да се проведе националното първенство.
Бръмченето откъм хълбока му го измъкна от унеса. Той се наведе към Брад Поули, неговия вицепрезидент по правните въпроси и връзка с „Блеуел, Колинс и Бизби“, и прошепна:
— Връщам се след минутка.
Брад кимна, Ред пестеливо се усмихна и се измъкна от срещата, крачейки през тишината на огромния офис, за който всеки предполагаше, че е центърът на неговата империя. Той знаеше името на всеки и всички знаеха неговото и докато напредваше към шефската тоалетна точно до неговия прочут ъглов кабинет, кимаше и разменяше любезности със служителите си.
Най-сетне остана сам и натисна бутона на своя мобилен телефон: „Ъъъ, сър, не зная какво означава това — започна да докладва монотонният глас на Дуейн Пек, шпионин и идиот, — но, ммм, тази сутрин разбрах, че Боб и малкият повторно са подали молба за ексхумация. Отидох на гробищата и видях, че са преместили трупа, който са търсили, в погребалното бюро «Девилин». Повикаха онзи лекар от Файетвил да го изследва. Не зная какво им каза, но нещо им каза. Не зная със сигурност къде отидоха. Преди няколко минути минах покрай караваната на Боб, но нямаше никой, въпреки че пикапът беше там. Може да са били в гората откъм задната част. Както и да е, това е всичко. По-късно ще се завъртя край къщата на стареца, за да видя какво става.“
Ред не започна да псува, да тропа с крака или да прави нещо показно — беше прекалено дисциплиниран професионалист за подобен ексхибиционизъм. Но сега знаеше, че има сериозен проблем и трябва бързо да се оправи с него или щеше да пропусне времето, когато още може да се справи с това.
Първото му позвъняване беше до Дуейн.
— Да, сър?
— Къде си?
— Ъъъ, връщам се обратно в града.
— Добре, искам да се държиш настрана от Суагър и момчето. Засега нямаш повече работа с тях.
— Да, сър.
— Някой друг ще се оправи с тях. Ти се съсредоточи върху стареца. Трябва да зная какво е намислил. Трябва да откриеш това, разбрано? Но да го направиш без много шум. Не можеш да се държиш като слон в стъкларски магазин.
— Да, сър — отговори Дуейн. — Веднага ще се заема.
Ред прекъсна връзката. Не му харесваше онова, което следваше. Тази работа беше сложна и винаги включваше неотменното правило за нежеланите последствия, но, слава богу, той бе обмислил нещата в перспектива и сега имаше добри хора и всичко можеше да се свърши спретнато и професионално, с максимални шансове за успех. Помисли си, че баща му би се гордял, защото това беше стар номер на Рей Бама: избягвай насилието, избягвай грубата сила, винаги преговаряй. Но ако насилието е неизбежно, удари бързо, неочаквано и с пълно отдаване на силите и волята.
Той набра един номер. Обади се мъж.
— Да?
— Знаеш ли кой се обажда?