— Да, сър — гласът имаше познат испански акцент. Вероятно кубински.
— Екипът готов ли е?
— Всички са тук. Добър екип. Сериозни момчета. Отдавна са наоколо. Устойчиви, корави, знаете какви са. Някои са…
— Не искам нито имена, нито подробности, но работата трябва да се свърши. Вие ще я свършите. Ще ви предоставя информацията от разузнаването: маршрутите и така нататък. Ако има въпроси, обади се на този номер. Когато сте готови да действате, дай ми знак. Ще искам да видя плана, искам и да докладвате от мястото. Никакви издънки. Плаща ви се прекалено много, за да има издънки.
— Няма да има — обеща мъжът.
Мъжът от другия край на телефона във фермерска къща малко извън Грийнуд в далечния окръг Себастиан натисна вилката и след като чу сигнала „свободно“, погледна една визитка и започна да набира номера на пейджъри.
Девет пейджъра иззвъняха. Два от тях започнаха да звънят един след друг във фитнес салона „Блъд, Сует енд Тиърс“ на „Грифин Парк Роуд“ във Форт Смит, където двамина огромни мъжаги с вратове с размерите на абажури вдигаха немислими тежести на два тренажора „Наутилиус“. И двамата имаха кожа с цвят на маслина, блестящи черни коси и тъмни, дълбоки бдителни очи. Бяха еднакви чак до татуировките, които кичеха огромните им ръце, въпреки че единият имаше полумесец от набръчкана кожа на белег, свидетелство за някакъв гротесков сблъсък, за който по-добре да не се пита. Имаха тела с наистина невероятна маса, не с красивите пропорции на нарцистично изваяните фигури на бодибилдърите, а огромните, гъсто осеяни с мускули тела на мъже, които се нуждаят от сила професионално като футболни нападатели, биячи на нюорлеанската наркомафия или наемни убийци.
Друг пейджър звънна в задната стая на един вертеп веднага от другата страна на щатската граница в окръг Сикоя, Оклахома, където един чернокож здравеняк се наслаждаваше на орален секс, който му правеше русокоса жена на тридесетина години. Той знаеше, че тя в действителност е мъж, но не му пукаше — устата си е уста.
Друг пейджър иззвъня на стрелковата линия на покритото стрелбище на „Он Таргет Индор Файърармс“ във Ван Бърън, където беше застанал собственикът му с пистолет Пара Орднънс Р–16, модифициран в калибър .40 „Смит & Уесън“, спокоен и здрав като скала, и пробиваше една все по-разширяваща се дупка в главата на подвижна мишена Б–27, която висеше на кабел на двадесет и пет ярда от него. Той изпразни побиращия шестнадесет патрона пълнител, издърпа мишената и огледа отвора, който беше направил. После се усмихна, прибра пистолета в куфарчето и плати. На паркинга разигра цяла сценка с прибирането на куфарчето в багажника, но ловко плъзна пистолета в кобур „Алиси“ от вътрешната страна на панталоните.
Разбира се, след като постави нов шестнадесетзаряден пълнител, вкара патрон в цевта и спусна предпазителя.
И на други места: магазинът „Харли Дейвидсън на Бен и Джаки“ на „271 Саут“, където един едър мъж в черни кожени дрехи и с тучната коса на рокаджия, вързана на плитка, съзерцаваше удължен хромиран ауспух. В кино „Трио“ в Централния търговски център, където двамина дългокраки мъже, които можеха да са баскетболисти, седяха и гледаха много тъп, но изпълнен с крайно насилие филм. В „Никс Чикън Шак“ на шосе 71, където едър, с лице като торта чернокож мъж с множество пръстени и верижки на врата ядеше втора порция допълнително подлютени пилешки гърди. И най-накрая на виетнамския пазар на „Роджърс“, където един тънък като змия азиатец, също с конска опашка и мрежа от татуировки, която се спускаше от врата му надолу по едната ръка (и плашеше до смърт съдържателите), се опитваше да избере между нарязани на кубчета гъби и изсушен аспарагус за трицветна зеленчукова салата, която смяташе да си приготви за вечеря. Той беше вегетарианец.
Ръководителят на екипа, кубинец от Марисол с ярка кариера в Маями зад гърба си, се казваше Хорхе де ла Ривера. Беше изключително красив мъж и говореше с едва забележимия испански акцент на събраната пред него част.
— Мислим главно за стрелба от колите. Но не в движение, не и при този тип, а за предварително подготвено нападение от засада на магистралата. Координирано и репетирано с добро командване и контрол. Три коли с по един шофьор и двама стрелци във всяка. Бронежилетки. Голяма огнева мощ. Ако искате да пипнете този тип, трябва да сте зад стена от деветмилиметрови куршуми.
Той почака. Те сглобяваха оръжията си — подборка от автомати, откраднати преди три седмици при обир на оръжейната на Градската полиция в Ню Орлеан. Видя няколко скъсени карабини М–16, три автомата МР–5, като единият беше със заглушител, а другият с лазерен прицел, един Смит & Уесън М–76 със заглушител дълъг цял фут. Останалите бяха универсалните войници на нарковойните, грозни и сигурни като стари курви — израелски „Узи“.