— Защо се усмихваш?
— Ами просто е смешно — отговори Ръс.
— Каквото и да е, не е смешно — каза Боб. — Може да е мръсно, може да е грозно или лошо. Но не е смешно и хората, които са го планирали, не са смешни. Те са професионалисти.
— Снайперистът, който е убил баща ти?
— Той е само малка част от това. Всъщност е работил за някого другиго. Някой друг е поръчал стрелеца, някой го е планирал, и то с подробности.
— Откъде изобщо знаеш, че е имало снайперист? — най-накрая попита Ръс.
— Започна от теглото на куршумите — мрачно отговори Боб, сякаш му беше неприятно да обяснява като на идиот. — Извадили са три куршума от тялото на баща ми. Два бяха 130 грейна. А един 110. Очевидно, двата по 130 грейна са били от .38 „Супер“ на Джими. Но 110? Възможно е един трети 130-грейнов да го е улучил и да се е счупил, за да извадят остатък от 110 грейна, но в проклетия списък не пише нищо подобно. Така че това ме накара да се замисля: откъде, по дяволите, се е взел този 110-грейнов куршум? Ти знаеш ли?
— Не.
— Баща ти щеше да знае.
— Майната му.
— Това е куршум от карабина. Карабина М–1, една малка, удобна играчка, която използваха през Втората световна война. С понижена мощност, но много удобна.
— Добре. И сега? Какво е значението на това?
— Ще ти кажа, когато разбера. Следващото нещо беше обирът на супера. Забрави защо. Не се тревожи защо. Просто погледни удара: прекалено измислен. Точният супер, точното време от деня, много професионално. Джими е бил дребен автокрадец. Как е могъл да измисли всичко това толкова бързо?
Ръс нищо не каза.
— След това бягството. Дори ти се сети за това. Как са минали шестдесет мили на юг през всички контролни постове? Предполагам, че би могъл да го припишеш на късмета, освен ако не го разгледаш внимателно. През този ден са имали още много пъти късмет. Откъде са извадили толкова късмет? От друга страна, няма да е трудно да натовариш колата на полувлекач и да я прекараш дотук. Ще минеш като нищо. Камионите винаги минават като нищо.
Ръс отново нищо не каза.
— Този 38-калибров „Колт Супер“. Това е оръжие на професионалист. Оръжие на убиец. Момчетата, които обират банки, го харесват. Убийците на мафията. От този сорт. Изглежда дяволски странно най-доброто оръжие за убиване просто ей така да се окаже в ръцете на Джими Пай точно в деня, когато излиза от затвора.
Ръс кимна.
— После мястото на престрелката — продължи Боб. — Аз съм професионален стрелец. Убивам хора, за да се прехранвам, или поне съм го правил преди. И ако трябваше да стрелям, щях да го направя по следния начин. Трябва да си нависоко, защото царевицата ще пречи да виждаш. Той е между дърветата, може би на стотина ярда от мястото и чака на гюме. Работата му е да наблюдава. Сценарият е Джими Пай да убие баща ми с колта. Но който и да е дърпал конците, се е тревожил дали Джими е достатъчно мъж, за да свърши тази работа. А Джими не беше. Затова трябва да има друг човек там. За всеки случай. Стрелял е леко надолу по седяща цел в безветрена нощ. Лесен изстрел — завърши Боб.
— Било е нощ. Било е тъмно! — извика Ръс. — Можел ли е да вижда в тъмнината?
— Да, можел е — отговори Боб. — Затова е използвал карабина, а не балистически по-добро оръжие. Помниш ли гърмящата змия?
— Змията? — Защо това се стори познато на Ръс? Кой беше говорил за змии? Но, да, тогава си спомни. Старецът беше споменал някого на име Мак Джимсън, който застрелял змия на пътя. Каза, че никога не е виждал нещо подобно.
— Змиите са студенокръвни нощни ловци, но имат някои предимства — започна да обяснява Боб. — Чувствителни са към топлината. По този начин ловуват. С други думи, са чувствителни към инфрачервените лъчи.
— Не раз…
— Инфрачервените — натърти Боб. — Невидимото лъчение.
Ръс преглътна. Инфрачервени? Невидимо лъчение?
— Инфралъчението е светлина под видимия спектър. Това е светлината на топлината. Има приложение в определени военни области. Ако излъчваш топлина, ти излъчваш светлина на тази дължина на вълната. И ако имаш електронен уред, който може да я усили, можеш да виждаш в тъмното. Или можеш да излъчиш лъч на тази дължина и да го видиш с подобен уред. Нашият се наричаше прицел Снайперскоп М–3. Последна дума на техниката през 1955. Беше прицел с източник за излъчване на инфрачервени лъчи, монтиран на карабина. Работеше най-добре в ясни тъмни нощи. Изпуска лъч. Наблюдава баща ми с този лъч. Баща ми нищо не подозира. Един изстрел. Само змията е разбрала. Почувствала е топлината. В порите на кожата си има органи, топлинни рецептори и когато светлината е падала върху нея, тя е трепкала и тракала. После е направила онова, което всеки ловец би сторил. Тръгнала е към източника на инфрачервената светлина. Затова е пресякла пътя въпреки ченгетата. Преследвала е снайпериста.