— Но не може да си сигурен — каза Ръс. — Това е прекалено абстрактна теория. Няма истинско доказателство.
— Не, има. Дупката от куршум в гърдите на баща ми. Била е 0,311 инча, диаметърът със скосението от удара, който би причинил куршум от карабина М–1. Джими е имал „Колт“ калибър .38 „Супер“. Диаметърът от него е бил малко повече от 0,357. Бъб е имал „Спешъл“ калибър .44, от който не е стреляно. Баща ми е бил убит в глуха доба с куршум калибър .30 от карабина.
— Исусе — обади се Ръс.
— Нали виждаш, че цялата работа е била, за да убият баща ми. Не знам защо. Трябва да е знаел нещо, но през тази последна седмица нямаше нищо в държането му, което да подскаже какво става. Но тези типове са маневрирали много умно. Спрели са и са помислили: разследвали са Ърл и са открили слабото му място, нежните му чувства към един бял боклук на име Джими Пай. Стигнали са до него в затвора, направили са му някакво толкова добро предложение, че не е могъл да не приеме, и се е отказал от всичко, което е имал. Инсценирали са удара в супера, който гарантирано е щял да направи Джим известен, и дори малката подробност на спирането за по хамбургер! Преместили са го в другия край на щата и той се е свързал с татко, за да се предаде. Имали са достъп до модерно оръжие и военен стрелец, който е знаел какво да прави, ако се наложи. Изпипано, професионално, много добре обмислено, покрити са всички непредвидени случайности. И всичко това, за да бъде убит един дребен сержант от моторизираната полиция в селския Арканзас, и то по начин, който да представлява напълно ясен случай. Положете тялото в гроба, кажете молитвите и си вървете.
— И все още продължава. Сменените надгробни камъни. Дуейн Пек.
— Да, така е.
Той кимна.
— Само змията е знаела — повтори Боб. — Преследвала е снайпериста. Сега аз го преследвам.
Всичко опираше до телефон. В караваната на Боб нямаше, така че след като той и Ръс се нахраниха и преоблякоха, а Боб заключи рюгера и мунициите за него в кутия за оръжия „Тъф“, завинтена напряко на задната част на пикапа му, те се качиха и потеглиха не за града, а за „Холидей Ин“, където Боб нае стая заради телефона и уединението.
Хорхе, водещ конвоя от наемни убийци, стигна до караваната на Боб четиридесет минути след като те бяха заминали.
— По дяволите — каза той.
Върна се обратно при мъжете от неговата част. Остави един мъж сред дърветата от другата страна на караваната с бинокъл и телефон. Нареди останалите коли да започнат да патрулират по предварително избрани маршрути в Блу Ай и по-широк район на окръг Полк в търсене на пикапа, един зелен „Додж“ с небоядисан калник, аризонска регистрация SCH 2332. Указанията бяха прости. Не трябваше да установяват контакт, нито да го следват. Вместо това трябваше да повикат останалите по телефона. Лично Хорхе чрез телефонни консултации с шефа щеше да се опита да определи накъде се е насочил Боб. Идеята беше засадата да се устрои доста време предварително и капанът да щракне с участието на целия екип и по координирания начин, за който бяха постигнали съгласие.
Без да знае, Боб започна преследването с обаждане в Пентагона, Служба сухопътни сили, отдел „Архив“, на старши сержант Норман Дженкс.
— Дженкс.
— Здрасти, Норман.
— Боб Лий, стари глупако! Май още мърдаш, а?
— Изглежда.
Старият сержант, когото Боб срещна за пръв път по време на второто си назначение, когато водеше разузнавателни мисии близо до Камбоджа и служеше в Групата за специални операции, а Дженкс бе в щаба на рейнджърите. Побъбриха малко на скверния език на пенсионирани сержанти, но най-накрая Боб стигна до същността.
— Имам нужда от услуга.
— Кажи, старче. Ако мога да ти помогна, ще го сторя. Прекалено съм стар, за да ми направят каквото и да било.
— И прекалено накичен — сержантски израз за спечелването на твърде много бойни награди.
— Да — отговори Дженкс, — казвай, друже.
— Помниш ли, че имахме една джаджа, наричана № 1/ГЗ 20000 волта?
— Този боклук? По време на първото ми назначение се използваше от южновиетнамската армия. Още тогава бяха остарели и се предполагаше, че са устойчиви на плесен, но който го е измислил, никога не е виждал виетнамската плесен. Този боклук те изяжда на една хапка!