Выбрать главу

Мамка му, помисли си Боб.

— Окей, чудесно, Норман, аз…

— Минутка, още не съм свършил. Това не е ли върхът? Според нашия архив три такива уреда са били изпратени от школата в Панама в Кемп Чафий, Арканзас, в края на юни 1954.

Боб замълча за миг.

— За какво?

— Ами единият от проблемите на тия проклети джаджи беше прост: липсваше им доктрина. Не бяха използвани ефективно в Корейската война, защото никой не се беше замислял много-много за най-добрия начин да бъдат използвани и е имало идея да бъдат всички бракувани. Тогава един блестящ младши лейтенант написал доктрина за тактическото използване на прибори за нощно виждане и я изпратил на „Инфантри Джърнал“, където била публикувана и го забелязали. Така че се оказва временно командирован в Кемп Чафий, където го слагат да отговаря за така наречената Програма за експериментална нощна тактика с кодово име „Невидимо лъчение“. Там провеждат доста нощни стрелби, опитвайки се да измислят как по най-добър начин да използват джаджата, като същевременно работят за подобряването й. Включили се някои хора от развойната дейност, от разузнаването и вероятно дори от ЦРУ.

— Звучи като секретна операция. Технологията би била полезна за много повече хора, отколкото за ротни командири, защитаващи своя периметър.

— Правилно.

— Норман, кажи ми име.

— Помислих си, че ще поискаш — отговори Дженкс — и съм ти приготвил име чудо. Прийс.

— Прийс! — повтори Боб.

— Аха. Там е започнала цялата армейска програма за нощни снайпери. С „Невидимо лъчение“ и младши лейтенант, по-късно майор, а сега бригаден генерал Джеймс Ф. Прийс, о.з.

Джек Прийс.

Боб кимна. Името го върна много назад в миналото.

— „Оцелот“.

— „Оцелот“. Те са един и същи човек.

— Имаш ли адреса на генерала?

— Влязох в компютъра за теб, но не си го чул от мен. Затова ти се обаждам от монетен автомат в Арлингтън.

— Дадено.

— Сега е главен изпълнителен директор по развойната дейност във фирма, наречена „Дж.Ф.П. Текнолъджи“, в Оклахома сити.

— Какво означава „Дж.Ф.П. Текнолъджи“?

— Едно от онези необозначени здания, където се разработват зловещи играчки. Тяхната специалност са уреди за заглушаване на звука и прибори за нощно виждане за армиите по света и специалните части. Нашите хора от „Делта“ използват техните неща, както и тюлените. С това се занимава в цивилния живот нашият оцелот.

Норман му даде телефонен номер.

— Благодаря, Норм — каза Боб и затвори.

Почака секунда, докато главата му се проясни. „Оцелот“ беше кодовото име на снайперската школа на 7-а дивизия във Виетнам, където армейските снайперисти се обучаваха на доктрината. Разбира се, имаше проблем: армейската доктрина беше различна от тази на морската пехота. Не по-добра, нито по-лоша, а просто различна. И работеше или поне резултатите го твърдяха. Армейските снайперисти постигаха много по-високи бройки във Виетнам от морските пехотинци.

Дали не е било нещо между отделните родове войски? Фактът, че няма особена любов между двете снайперистки общности в двата рода войски нито преди, нито сега? Може би. А може би не. Боб не знаеше. Онова, което знаеше, бе, че „Оцелот“ на Прийс извади много бързо няколко първокласни стрелци. След немного време армейските снайперисти вкарваха трупове в пластмасови торби из цял Виетнам. Но въпреки това дори армията се чувстваше малко неловко заради този триумф. Огромната й и резултатна рекламна машина никога не използва постигнатото, не излязоха книги, нито един от шампионите не стана известен на публиката, както той и Карл Хичкок. Беше… ами различно.

Вратата се отвори и влезе Ръс.

— Да разтоваря ли пикапа?

— Минутка — каза Боб. — Чуй ме сега.

Той набра номера, докато Ръс сядаше срещу него. След минутка телефонът беше вдигнат от млада жена.

— „Дж.Ф.П. Текнолъджи“ — каза тя.

— Ало, искам да говоря с генерал Прийс.

— За кого да предам?

— Артилерийски сержант Боб Лий Суагър, Корпус на морската пехота, от запаса. Познавам операциите на генерала във Виетнам. Може би той е запознат с моите.

Телефонът заглъхна за малко и после се чу:

— Артилерийски сержант Суагър?

— Да, сър, аз съм.

— Бога ми, Боб Десетката от плът и кръв. Никога не съм мислил, че ще имам удоволствието. Свърши отлична работа в онази страна.