— Мисис Паркър — каза той, — аз съм Сам Винсънт.
— Мистър Сам, помня ви от процеса.
— Да, мадам, аз също ви помня.
— Не, не ме помните — отбеляза тя. — Нито веднъж не погледнахте към нас, нито пък изобщо се интересувахте от нас цветнокожите. Нито веднъж не говорихте с нас. Никой никога не ни посети. Обадиха ни се от съдебната медицина и някой ни каза, че тялото на Шайрил може да бъде взето. Това е всичко, което получихме.
— Мадам, няма да ви лъжа. В онези години не приемахме твърде цветнокожите за човешки същества. Така беше. Бях човекът, който бях, и сега съм човекът, който съм. Но когато казвам, че си спомням за вас, истина е. Вие носехте черна рокля, защото все още бяхте в траур. Носехте бяла шапка с камелия на върха и воал. Съпругът ви беше с черен костюм. Носеше очила с рогова рамка и куцаше. Мисля, заради нараняване при сраженията в Северна Африка. Дойдох заради това.
Той й подаде писмото.
— Да?
— Не мога да си спомня някога да съм го виждал. Мисля, че някоя секретарка трябва да го е прибрала в досието.
— Защото не е било важно.
— Мадам, ако го бях видял, сигурно също щях да го прибера в досието. В него няма никакво доказателство.
— Само веднъж бял човек ми каза истината — каза мисис Паркър. — Беше Ърл Суагър. Той беше честен човек. Денят, в който го убиха, беше тъжен за целия окръг. Мистър Суагър каза, че ще открие какво се е случило с детенцето ми. Зная, че ако беше поживял, щеше да го направи честно и почтено, независимо какво и кой.
Сам се опита да бъде любезен.
— Мадам, ние открихме какво се случи на Шайрил. Реджи Фулър я уби. И си плати. Това е приключена сметка. Днес сметките не се приключват толкова честно. Но ние теглихме чертата на тази.
— Не, сър — каза старата лейди. — Зная, че момчето не го е направило, точно както написах в писмото.
Сам погледна писмото. Тя се цитираше почти дословно след всичките тези години: „Мистър Сам, зная, че момчето не би могло да убие Шайрил“, беше написала тя през 1957, седмица преди екзекуцията.
— Мисис Паркър, според науката всичко съвпадаше. Кълна ви се. Може и да не съм от кресливите защитници на човешките права, но не съм и човек, който ще покрие доказателства.
— Не ми пука какво казват доказателствата. Това момче Реджи дойде у дома, когато Шайрил изчезна. Той говори с мен за нея. Погледна ме в очите. Бог не би му позволил да ме гледа в очите и да каже, че Шайрил му липсва, ако предната вечер я беше убил.
— Мисис Паркър, през целия си живот съм се занимавал с убийци. Черни или бели, те са различна направа. Могат да те гледат в очите и да ти кажат, че те обичат, и да те накарат да го повярваш и щом им обърнеш гръб, ще те ударят по главата с тесла, за да вземат часовника ти или да ти изпият кръвта, и ще го забравят още на следващата секунда. Те не са нормални като вас и мен. За тях една лъжа изобщо не е от значение.
— Сър, това може и да е истина, но Реджи не беше такъв. Не разбирате ли?
— Мадам, фактите са си факти.
— Мистър Сам, мистър Ърл каза, че детективите ще дойдат да говорят с нас. Никога никакви детективи не се появиха. Как се нарича, когато разкриваш престъпление? Онова, което прави Коломбо.
— Коломбо е измислица. Разследване. Нарича се разследване.
— Никога не проведохте разследване. Намерихте си ризата, намерихте си кръвта и екзекутирахте негърчето на стола.
— Той беше виновен. Кой би си дал толкова труд, за да натопи момче като него?
— Мъжът, който уби детенцето ми Шайрил и който се разхожда наоколо и се смее през всичките тези години.
— Мадам, помислете какво казвате. Мъжът би трябвало да намери Реджи, да проникне с взлом в къщата му, да вземе ризата, да я занесе на местопрестъплението, да я натопи в кръвта на дъщеря ви, да откъсне джоба, да го пъхне в мъртвата ръка на дъщеря ви, да се върне в къщата на Реджи, отново да проникне вътре и да скрие ризата под матрака. Кой би направил нещо толкова откачено? Ако не беше направил каквото и да било, само щяхме да намерим трупа и никакво доказателство, което да сочи към заподозрян. Без този проклет джоб и кървавата риза няма доказателство, няма случай, няма нищо. Само едно мъртво момиче.
Тя нито премигна, нито отклони погледа си, а го гледаше право в очите.
— Зная всичко това. Но… имал е време. Не ограничено време, като например една нощ. Имал е цели четири дни от момента, когато е убил момичето ми, докато мистър Ърл откри тялото. Могло е да се направи.