Гейбриъл вдигна една пушка.
— Някой я е размахвал като тояга. Вижте, прикладът е съсипан.
— Провери пълнителя.
— Макар че е заредена.
— Може да е засякла.
Гейбриъл завъртя цевта към езерото и натисна спусъка. От трясъка ушите ми забръмчаха. И този звук замря само с жалко подобие на ехо.
— Прекрасно — процеди той. — Имаш пълна с патрони пушка, която е в изправност. Тогава защо я размахваш като боздуган?
— Няма и гилзи по палубата — допълних аз. — Имало е схватка, но не и стрелба.
Прехвърлихме се от първия шлеп на следващия, долепен до него. Скоро стигнахме и до колесния параход, вързан за камбанарията. Отблизо надвисваше с двата си етажа пътнически каюти, обзорните палуби и украсите от ковано желязо. Някога трябва да е бил красавец сред параходите по реките на юг, разхождал е в разкош милионери комарджии. Преди години палубите са били оживени от музика и смях, от време на време и от свада за поредното раздаване на покер или спречкване за вниманието на фатална жена с аристократична хубост. Ето че се бе превърнал в кораб на призраци. С всяка вълничка по езерото вратите на каютите проскърцваха. В трапезарията недоядени гозби бяха изсъхнали и залепнали по чиниите. Дъното на изкипял чайник се бе стопило. Койките бяха прилежно оправени.
— Който и да е нападнал склада — обадих се аз, — сторил го е през деня. Хората не са били по леглата си. И ако не се заблуждавам напълно, това по чиниите е обяд, а не закуска.
— И аз тъй мисля. — Сам имаше вид, сякаш устата му бе пълна с нещо гнусно. — Само че липсват трупове. Няма и кървави петна. Те обаче са знаели за нападението и са имали време за съпротива.
— И са предпочели да се бият с брадви в ръка. Използвали са пушките като тояги, макар да са заредени.
Претърсихме всяко кътче от парахода. От хората нямаше и помен. Впрочем и от нападателите. Осведомих за това Сам, който стоеше до резбования парапет на палубата и се взираше във водата между кулата и корпуса на кораба. Долу ми се привидяха останките от камион, угасналите му фарове приличаха на очните кухини в череп. Придошлите води сигурно го бяха довлекли преди години, за да го притиснат към стената на църквата. Сега лежеше на дъното и гниеше. Дълги ивици светлозелени водорасли се виеха във водата като снопчета коса на таласъм. Сам запали цигара.
— Добре, Дейвид, признавам, че нищо не разбирам. Какво се обърка в света? Как се обърна надолу с главата? — Той засмукваше дима начумерен. — Как стана тъй, че преди трийсет години хората видяха зелени светлини в небето, от които ослепяха? Как ни прегазиха куп тътрещи се растения с шантави листа? Защо слънцето не свети както преди? И в името Божие, как е възможно толкова много зрели мъже да изчезнат наведнъж, все едно са ги отмъкнали привидения? — Озърна се към мен. — Дейвид, кажи ми, че знаеш отговорите на тия въпроси, и ще имаш пред себе си един адски щастлив човек.
Макар че изгарях от желание да му помогна, тъжно казах истината — не знаех никакви отговори. Той захвърли цигарата във водата и тя угасна със съскане.
— Значи ставаме двама, Дейвид. Ще ти река нещо. Толкова ми се иска сега да бях вкъщи при жената и децата. Тогава нямаше да се будя всяка сутрин, за да си блъскам главата над загадка, по-оплетена и от предишната. Щях да се излежавам с кеф всяка неделя с кафениче, вестници и мила жена до себе си.
За миг погледът му се зарея нанякъде. Не виждаше потъналата църква, нито този призрачен кораб, на който стояхме. Скоро се овладя и погледът му се изостри. Той дълбоко си пое дъх.
— Тъй. Най-добре да сложим и тая история… — махна с ръка към опустелите речни съдове — … при преданията за „Мария Селеста“ и да не се занимаваме с нея.
Де да беше толкова лесно.
Около час вършихме всичко необходимо, за да подготвим хидропланите за обратния полет към лагера. Дошлите с нас техници по поддръжката напомпаха авиационно гориво в празните резервоари, провериха маслото и кабелите, отвързаха въжетата. Пилотите, сред тях и аз, седяхме в кабините и проверявахме приборите за управление.
Сам ни наблюдаваше, останал малко встрани от шетнята. Накрая събра шепи около устата си и се провикна от парахода.
— Сложих кафето да се вари. Ще бъде готово след десет минути.
Който и да бе отвлякъл обслужващия екип на склада, дори не бе докоснал запасите от храни. Докато се съберем на палубата, Сам сложи на масата чаши с чудесно горещо кафе и кутия овесени бисквити.