Преглътнах остатъка от яхнията.
— Сега разбрах какво имаш предвид с твоето „никой на никого не вярва“ — натъртих на Гейбриъл, преди пак да се захвана с работата си. Следобед ми предадоха да отида на съвещание в палатката на Сам точно в три часа. Охотно зарязах почернялата бъркотия от покривни подпори, която разчиствах, измих се, облякох други дрехи и се явих минута по-рано в импровизирания кабинет на Сам.
Той не си падаше по официалните правила. Безмълвно ни махна с ръка да се настаняваме и продължи да сипва кафе в чашите. Огледах седящите около масата. Тук бяха оцелелите пилоти на лагера, Гейбриъл Дийдс, командирът на току-що пристигналите щурмоваци и двама помощници на Сам, които вършеха работата и на секретари. Все още без да продума, той извади писмо от куфарчето си и го разгъна пред себе си. Не ни погледна, а подхвана делово:
— Преди малко лейтенант Тръскот ми връчи ей туй писмо. Моля ви да слушате внимателно. — Зачете от листа.
— „От главния щаб в Чапъл Хил. До Самюъл Дж. Даймс, командващ офицер на Форт Команч. По решение на комитета на главния щаб ви се нарежда да изпълните първоначалната задача, поставена ви в заповед 93К/1. А именно да доставите обект «К» в главния щаб до понеделник, двайсет и първи. Напомняме ви да вложите всички възможни усилия в изпълнението на задачата и да постигнете целта на всяка цена. Заедно с това комюнике ви изпращаме подкрепления, както и материали, достатъчни за осъществяването на възложената ви мисия. Осигуряването на транспорта оставям на вашата инициатива. Вие знаете добре значението на тази задача. Накрая държа да подчертая, че имам пълно доверие в дарбите ви на водач и в способността на вашия екип да осигури този дар с неоценима стойност за нашия народ. Искрено ваша, генерал-майор Корделия Рамирес.“
Сам отпи дълга глътка от кафето.
— За хората, които не са виждали заповед 93К/1, обяснявам — обект „К“ е Кристина Скофийлд. Не се съмнявам, че и сами сте се досетили. Тъй… тая заповед е възкратичка, но май всички сме наясно какво иска от нас Шефката — да отмъкнем Кристина от Ню Йорк и да я отведем жива и здрава в щаба до следващия понеделник. Значи по моите сметки излиза, че имаме десет дни.
Гейбриъл за миг закри очите си с длани, сякаш не вярваше на чутото.
— Невъзможно! — натърти той. — Не знаем къде държат Кристина. Отгоре на всичко имаме само петдесет щурмоваци за тази работа.
Лейтенант Тръскот се засегна от думите му.
— Господин Дийдс, моите хора са напълно способни да свършат работата.
— Я ме чуйте… — Юмрукът на Гейбриъл се сви до побеляване върху масата. — Никого не исках да обидя. Но Ню Йорк си е едно грамадно място. И е добре защитено с артилерийски и ракетни батареи. Има радари, стражеви кораби, редовна армия от хиляда и петстотин души и гражданска защита от още десетина хиляди.
— Гейбриъл — намеси се Сам, — никой не е казал, че отиваме да превземем Ню Йорк. Това ще е бързо нападение за отвличане. Щом вземем Кристина, махаме се оттам. И моментът май е подходящ да напомня защо ще го направим — Торънс иска да използва яйцеклетките и, за да създаде армия, неуязвима за отровата на трифидите. С тази армия ще ни смаже, както и ще стъпче всяка общност, която не желае да се откаже от свободата си и да му се покори. Накратко, или ще спасим Кристина, или… — Вдигна рамене. — Можем направо да си подпишем смъртните присъди.
— Извинявай, може ли? — Гейбриъл кимна към писмото.
— Заповядай — подаде му листа Сам.
Гейбриъл плъзна поглед по текста и стигна до изречение, от което се облещи.
— Тук е написано: „Осигуряването на транспорта оставям на вашата инициатива.“
Сам се подсмихна бледичко.
— Туй е засукан начин щабът да ни рече: „Не знаем как ще прехвърлите щурмоваците в Ню Йорк, но сме сигурни, че все нещичко ще измъдрите.“ Гейбриъл махна през рамо по посока на унищожените подводници.
— Морската ни мощ намаля до две канута и една моторница. — Изгледа косо мен, после и другите двама пилоти. — Но ти, изглежда, си намислил нещо друго.
— Тъй си е, Гейб. По въздуха ще прехвърлим групата за отвличане до Ню Йорк само за три часа.
— Сам, кажи ми, че се майтапиш. Кажи ми, че това е страхотна шегичка и всички ще се посмеем до насита. И после ще се заемем да скалъпим сериозна стратегия.
Сам завъртя глава, очите му гледаха невесело.
— Хич не се майтапя, Гейб. Казах ти какво ще направим. Имаме трима пилоти и три изправни самолета. Нищо не пречи да откараме дотам деветдесет души и да ги върнем невредими.
Гейбриъл ми се стори сащисан.
— Стига, де, Сам! Ей, сега ти напомних, че Ню Йорк е защитен с радари, прожектори и стотина зенитни оръдия. Тези стари грамадни хидроплани са лесни мишени.