— Моля те за едно. Когато умра, отрежи главата ми и я отнеси на краля. Но не бързай. Това трябва да стане по пладне. Запомни, точно по пладне. Когато покажеш на Ригоболд главата ми, откъсни снопче козина от муцуната и го хвърли право в лицето му. И… бъди готов със сребърната стрела. Само… само за това… те моля…
Той сякаш иска да каже още нещо, но не успява да довърши. Разтърсва го мощен гърч и в същия миг човешкият му облик изчезва. Пред тебе отново лежи върколакът — вече наистина мъртъв.
Сядаш на един камък и хващаш главата си с две ръце. Тази проклета история те изправя пред мъчителен избор. Ако не изпълниш молбата на върколака, цял живот ще се питаш какво е означавало всичко това. А ако я изпълниш… не, просто не смееш да помислиш какво би станало, ако я изпълниш. Най-дребното ти прегрешение би било оскърбление на кралската особа. Но това е нищо. Трикът със снопчето козина намирисва на магия — едно последно отмъщение на мъртвия върколак.
Напразно си блъскаш главата. Няма как да стигнеш до верния отговор, освен като се довериш на сърцето си. И тъй, какво ще избереш?
Да изпълниш молбата на върколака — мини на 186.
Да забравиш лукавото му предложение — прехвърли се на 56.
69
С рязко движение изтегляш меча от ножницата и изскачаш на пътеката зад враговете.
— Маладига, отбранявай се! Дойде време да се разплатим!
Двамата бавно се обръщат към теб. След това Аркал се ухилва така, че за момент се питаш дали пък всъщност не си срещнал върколака.
— Я, хлапакът успял да ни проследи… Е, чудесно местенце си е избрал да умре!
Двамата на свой ред изтеглят мечовете. Прескачайки черните ями сред мрака на мочурището, ти се хвърляш напред, съпроводен от верния Барк.
Как ще завърши тази схватка? Провери шанса си с едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — премини на 31.
Ат 7 до 12 — продължи на 185.
70
Изкушението е голямо, но ти прекрачваш през торбите и продължаваш пътя си. Блатните огънчета послушно те водят и след около час отново си при групата призрачни конници.
Мини на 128.
71
Да излезеш от тресавището… Лесно е да се каже, но в този непрогледен мрак всички посоки изглеждат еднакви. Осланяш се само на Барк, който уверено заобикаля опасните места и те води напред. Така криволичите из блатата около половин час и изведнъж далече отпред се появява жълтеникава светлинка. Какво ли може да е това?
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 18.
От 7 до 12 — продължи на 73.
72
Да става каквото ще! Тръгваш обратно по пътеката, насочван от бледите блатни огънчета. Сега пътят ти е познат и въпреки мрака стигаш много по-бързо до черната могила. Помниш съвета на вожда, затова гребваш само няколко монети от торбата със среброто. И наистина, на връщане пътеката застрашително трепери под краката ти, но успяваш да преминеш.
Изведнъж чуваш зад гърба си злорадо кискане. Пак блатните духове! Значи след като призраците на варварите намериха покой, те са превзели територията им.
— Глупак си ти, глупаааааак! Повярва на дъртия варварски вожд, че сребърна стрела ще ти помогне! Нищо подобно, той просто искаше да те забави и разкара да я търсиш! Пък ако може и да затънеш по пътя. Глупак, глупак!
— Глупак, глупак! — подемат в хор още няколко мъгливи силуета. — Откъде знаеш какво ще стане с върколака? Ами ако среброто го превърне в нещо още по-страшно?
Че духовете са злобни, в това няма никакво съмнение. Но всъщност не са ли прави? И да успееш да стигнеш до абатството, един Господ знае в какво състояние е ковачницата там. Сигурно всичко отдавна се е превърнало в ръжда и прах. Дали да не зарежеш тая идея и да тръгнеш да търсиш върколака направо с трепетликовата стрела? Ако този вариант ти се стори най-добър, продължи на 131.
Или не желаеш да слушаш блатните духове? Може би това ще е по-разумно — какво добро са ти сторили, че да им вярваш? Ако все пак наредиш на огънчетата да те водят към абатството, мини на 103.
73
Продължаваш напред и скоро пред тебе се очертава схлупена каменна къщурка. Оглеждаш я с изненада — кой може да живее сред мочурището? Все едно, който и да е, сигурно ще ти посочи вярната пътека.
Решително почукваш на вратата и веднага отвътре долита яростен старчески вик:
— Махни се, проклето изчадие! Бягай в бърлогата си! Повелявам ти в името на Всемогъщия Бог!