Той не успява да довърши. Конниците внезапно избледняват и се разтопяват в мрака — тотемът е стигнал до дъното. Навеждаш се над ямата и сякаш от безкрайна дълбочина чуваш последния вик на вожда:
— Върколакът… сребърна стрела! Сребърнаааааааааа!
Мини на 122.
129
Барк тръгва пръв, изпробвайки предпазливо здравината на леда. С възхищение го наблюдаваш как криволичи из тъмнината, за да подбере местата с най-дебел лед. Скоро вече кучето е излязло на по-здрава почва и те чака.
Сега идва твоят ред. Под тежестта ти ледът започва да пращи застрашително. Изтръпнал от напрежение полагаш отчаяни усилия да спазваш пътя, по който е минал Барк. Най-сетне, след внимателно пристъпване и няколко пукнатини, от които едва успяваш да се отдръпнеш, ти заставаш до вярното си куче.
След кратка почивка продължаваш към центъра на мочурището. Изкачваш се по една малка могилка, обрасла с храсталаци и от нейния връх забелязваш в далечината стара върба, облепена с бледи пламъчета. Докато слизаш от другата страна, с тревога се питаш дали и нататък пътят ще бъде безопасен.
Премини на 174.
130
Тръгваш внимателно навътре в мочурището. Тук-там от леда стърчат туфи замръзнала трева. Оглеждаш внимателно за стъпкани стръкчета — те ще ти подскажат откъде са минавали ловците на водни плъхове. Но слабата лунна светлина не ти помага твърде много.
Изведнъж едно глинесто островче хлътва под краката ти. Ледът се разчупва и мигом затъваш до гърди в рядката ледена кал. С последна надежда протягаш ръка към Барк, който досетливо захапва ръкава ти и започва с всички сили да тегли назад. Ще успее ли да те издърпа?
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — продължаваш на 150.
От 7 до 12 — попадаш на 88.
131
Вървиш тихо през мочурището. Светлините на блатните огънчета очертават пред теб ясна пътека. Изведнъж поглеждаш към небето и се сепваш. Само няколко звезди прозират между разкъсаните облаци, но и те стигат, за да разбереш, че нощта напредва. Не ти остава много време! Хукваш напред с всички сили, почти забравил къде се намираш.
Мини на 149.
132
Не знаеш дали след малко няма да съжаляваш за решението си, но любопитството те изкушава да отпуснеш меча и да се приближиш до окървавения младеж.
Мини на 68.
133
Дзеко изругава и надига арбалета си, но ти с рязък замах разсичаш оръжието на две. Следващият ти удар срязва колана на твоя противник. Оръжията му се разпиляват по земята. Без да губи самообладание, Дзеко прикляка и посяга към кинжала, който се е забил в снега, но ти го притискаш до стената със собствения му меч.
Събираш оръжието, нарамваш го и нареждаш на Дзеко да се маха. Нека да търси братята си из мочурището, ако има толкова кураж.
Посраменият противник те оглежда с присвити очи, но разбира, че вече няма няма начин да се справи с теб. Не му остава нищо друго, освен да изчезне в нощта, сипейки мрачни закани.
Мини на 60.
134
Няма как, налага се да приемеш. Строго заръчваш на Барк да те чака тук, получаваш сребърника и напускаш хана.
Мини на 112.
135
Поклащаш глава.
— Не съм съгласен, уважаеми отче. Не мога да поверя цяло кралство на съветите на злото. Един потомък на рода Аладон просто не може да направи такова нещо!
От очите на абата изригват пламъци. Устните му се отдръпват назад, оголвайки зъбите — дълги и остри като на вампир.
— Значи аз съм слуга на злото, така ли?
— Така казват преданията — решително потвърждаваш ти, макар и с пресъхнало гърло.
Очите на абата помръкват, дългите зъби отново се скриват зад устните.
— И имат право, дяволите да ги вземат! — глухо промърморва той.
Мини на 79.
136
— Е, хлапако, петте секунди изтекоха — заканително изрича дукът. — Какво реши?
— Поведението ти е недостойно за благородник, Маладига!
— Ако обичаш, спести ми нравоученията! Простолюдие или благородници, всички сме еднакви, когато работата опре до пари и власт. Избирай!
Прихващаш меча още по-здраво и намираш сили да се усмихнеш предизвикателно.
— А ти пък си спести заплахите. Мъжете от рода Аладон никога не са отстъпвали пред подлостта и грубата сила.
— Жалко за рода Аладон! Значи в него се раждат само глупаци. Е, добре, сополанко! Приготви се да умреш!