Колкото и неприятно да звучи, този път дукът изглежда прав. Дори с помощта на Барк нямаш никакъв шанс срещу четирима въоръжени мъже. Но може би все още има начин да избегнеш схватката. Какво ще отговориш на Маладига?
Ако го предупредиш, че преди смъртта си ще отнемеш живота поне на двама противници, продължи на 141.
Ако изтъкнеш, че схватката ще бъде дълга и дукът ще загуби доста време, мини на 161.
137
Небрежно махваш с ръка.
— Съжалявам много, но няма да имам това време. Тръгнал съм с извънредно важна задача и не мога да си позволя да се отклоня от нея. Някой ден ще се върна да ви помогна. А сега бързо ми покажи леговището на върколака. Иначе може да размисля и изобщо да не дойда.
Мини на 57.
138
Тръгваш към камъните, по които си стрелял. Между облаците за миг просветва лунен лъч и ти виждаш стрелата само на няколко крачки от себе си. Но тъкмо тези крачки могат да се окажат съдбоносни — всичко зависи от това къде се спотайва върколакът.
Какво ще реши чудовището? Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 24.
От 7 до 12 — прехвърли се на 54.
139
Изправяш се и хвърляш поглед наоколо. Но… накъде водеше пътеката? Изгубил си всякаква представа за посоката. Облаците вече са скрили небето напълно, тъй че нямаш никакъв ориентир… а дори и да го имаше, как би могъл да избереш пътя си в този мрак?
Внезапно тихо кискане смразява кръвта ти. Вдигаш очи. На няколко крачки от теб във въздуха се рее нещо бледо и безформено, потрепващо от вятъра като парцалива дреха. Единственото, което различаваш малко по-ясно, са две насмешливи очи.
Какво ще направиш?
Ще стреляш с обикновена стрела — прехвърли се на 176.
Ще стреляш с трепетликовата стрела — продължи на 117.
Ще се опиташ да го заговориш — мини на 90.
Ще продължиш напред, без да му обръщаш внимание — попадаш на 8.
140
Изваждаш кинжала на Аркал и влизаш с него в кръга. Дукът се вторачва в ръцете ти и устните му побеляват.
— Това е моят кинжал! Откраднал ми е кинжала! Ваше величество, наредете да арестуват крадеца!
— С този кинжал той се опита да убие брат си Пино -прекъсваш го ти. — Забрави го, понеже прекалено бързаше за главата на върколака.
— Щом кинжалът е у Аладон, значи има право да се бие с него — твърдо изрича кралят. — Дук де Маладига вече получи оръжие. Ако се страхува, може да вземе обратно дадената дума на благородник. Но нека има предвид, че отсега нататък всички ще го смятат за лъжец.
Очите на дука проблясват свирепо и двамата влизате едновременно в кръга. Но започналата схватка не изглежда равностойна — Аркал се пази от острието на кинжала ти като от огън. Всеки път, когато замахнеш към него, той отскача колкото се може по-надалече.
Така двубоят може да продължава до безкрайност. За да сложиш край на схватката, ще трябва да прибегнеш към хитрост.
Правиш рязка крачка напред, после падаш на пода, сякаш си се подхлъзнал. В същото време разтваряш пръсти и оръжието ти изхвръква извън кръга. С див вик на възторг и омраза Аркал се хвърля върху теб, но ти сграбчваш дясната му ръка, като в същото време измъкваш от пояса собствения си кинжал и опираш острието в гърлото на врага.
Мини на 147.
141
— Не бързай да се радваш, Маладига! — предупреждаваш го ти. — Може и да умра, но няма да е толкова лесно. Преди това ще отнема живота поне на двама от вас!
Пино се обажда колебливо:
— Знаеш ли, братко, той говори разумно. Мисля, че…
— Не се мъчи да мислиш, Пино! — прекъсва го яростно дукът. — В главата ти няма и капка мозък! Хлапакът просто опитва да ни стресне. Напред!
Докато Дзеко и Биларон се отбраняват от свирепите атаки на Барк, Аркал и Пино връхлитат срещу теб. Отскачаш назад и отбиваш първите удари, но двамата са опитни бойци. Внезапно из мразовития въздух се разнася жален вой.
Оглеждаш се. Окървавеното тяло на Барк се гърчи върху снега. Заслепен от ярост, ти се нахвърляш с удвоена сила върху дук де Маладига и прекалено късно разбираш, че си изпуснал Пино от поглед. Само след миг мечът му се забива в гърба ти. Падаш на снега и последното, което виждаш преди да умреш, е злобната усмивка на дука.
142
Грабваш торбите и прегърбен под тяхната тежест тръгваш по пътеката. Блатните огънчета послушно те водят обратно. Безпокои те мисълта за гнева на вожда… но какво ли биха могли да ти направят група духове?