— Пророчествата винаги са иносказателни — отсече Хесер. — Старата Москва е загинала, от нея не е останало нищо освен Кремъл… Но Кремъл не е Москва.
— Ще умре наследникът и царят ще тъжи…
Хесер се замисли за миг. После каза:
— Ето го и резултатът от намесата на Арина. Тя е излекувала наследника, ако не лъже, и той не е умрял… от предназначената му смърт… А всичко останало така или иначе се е случило. Така че старата глупачка просто е изкуфяла. Приискало й се е да пострада, разбираш ли. Русия е погубила. Смешно! Русия хиляда години я погубват всички, които не ги мързи, а нея още си я има и ще продължава да я има!
— Благодаря — изрекох аз искрено, изправяйки се. — Че то… някак си е тежко на душата.
— Антоне, живял съм на много места — рече меко Хесер. — Тибет… Китай… Индия… Фландрия…
— А не Холандия? — уточних аз.
— Зеландска Фландрия — поясни Хесер, — сега това е Нидерландия, да. Та така, Антоне, към всяка страна се привързваш. На мен са ми скъпи и Тибет, и Индия, и Фландрия. И Русия, разбира се. Но с годините осъзнаваш, че най-важното — това е семейството ти, приятелите ти, работата ти. А страната ти… всички ние сме граждани на човечеството, излезли от него, но живеещи и работещи заради него. Всички ние сме Различни! Ето това е главното. Не се бой от глупостите на старата вещица, на нея й се е отразил лошо прекалено дългият сън. Не търси смисъл в старото дърво на Еразъм — щом даже Арина не му се е полакомила, — а е могла да ти го открадне сто пъти — значи от него няма полза. Виж, това, което Инокентий пророкува… но тук ти, разбира се, сбърка! Ето него си струва да узнаем!
Окаяно наведох глава.
— Сигурен ли си, че изтри всичко от телефона играчка? — попита Хесер небрежно.
— Да. Нали го дадох на Научния отдел.
— Нищо не са могли да измъкнат — въздъхна Хесер. — Малка микросхема, всичко е презаписано, старата информация е изтрита тотално… И не си го оставил на друга флашка?
— Нямам друга флашка. Нали проверявахте…
— Лошо — отново въздъхна тежко Хесер. — Най-ценната информация, с която си се сдобил на Формоза, е, че Тигъра съвсем не е това, което си мислехме, че се опитва не да унищожи пророците, а да ги тласне към пророчество. Но нали при нас се държеше иначе! Та той сам заяви, че пророчеството не трябва да прозвучи! Ето това прави пророчеството интересно, а то ни е недостъпно!
— Виновен съм…
— Тръгвай, тръгвай — махна с ръка Хесер. Не, той наистина беше в прекрасно настроение. — Станалото — станало. За днес нямам задача за теб, можеш да се заемеш с твоите си дела. И… получаваш правото на една добра намеса от седмо равнище!
— Ако го имах снощи…
— Щеше да спасиш девойката, а на вампира щяха да му издадат нов лиценз. Много добре знаеш!
Разперих ръце и излязох от кабинета.
Глава 2
Главното предимство на началника, особено в организация като Нощния патрул, се състои в свободното планиране на деня.
Всъщност винаги съм имал достатъчно работа. Официално ми беше възложено наглеждането на курсантите, контролирането на обучението в училището и инспектирането на патрулните. На скучния бюрократичен език, който възниква от само себе си във всяка организация, независимо дали е счетоводството на тръбовалцувъчен завод или съюз на романтичните художници-анархисти, моята длъжност се наричаше „заместник-директор по подготовката и преподготовката на персонала“.
Не звучи като нещо много изморително, нали? Но на практика не ми оставаше свободно време — ако, разбира се, не взема съзнателно решение да струпам всички книжа в ъгъла на бюрото, не изключа служебния си мобилен телефон и не се заема с нещо напълно незадължително. Тогава по чудесен начин се изясняваше, че Патрулът е способен да съществува неопределено време без един от началниците си. Но беше достатъчно да се върна към работата си и купчината от заявления, молби, жалби, инструкции и разписания се стоварваше на главата ми като цунами.
Като дете не обичах училището, на младини не обичах института — и след всичко това да отговарям за преподаването в магическата полиция! Интересно, ако бях останал програмист или се бях заел с архитектура (както искаха родителите ми, в рода ни имаше някакъв известен архитект), преподавателската работа пак ли щеше да ме догони?
Най-вероятно — да. Човек, дори ако е Различен, може да промени само формата на своя живот, но не и съдържанието му. В една стара компютърна игра злата вещица имаше навика да пита срещнатите: „Какво може да промени природата на човека?“ и после с удоволствие убиваше събеседника си. Защото никой не можеше да намери правилния отговор…