Но макар и да е невъзможно да се промени природата, тя винаги може да се излъже.
Затова поседях няколко минути в кабинета зад бюрото си, преглеждайки книжата и пушейки цигара. Преди година Игор, който е фанатично запален по здравословния начин на живот, разгърна цяла кампания по забрана за пушенето в помещенията на Патрула. Като цяло всички бяха съгласни с доводите му, включително и най-запалените пушачи. Но в подробностите мненията на всички се различаваха. Разбира се, в помещенията, в които работеха непушачи, и без това никой не пушеше. На обществени места това се разрешаваше, ако никой няма нищо против. Така че всички се тровеха с тютюн или в стаите за пушене, или в своите си кабинети… в края на краищата, за изчистването на стаите от миризмата на тютюн не беше необходима твърде много магия. Но Игор настояваше на своето, ругаеше цигарената воня, даваше за пример цивилизована Европа, настояваше, че е излагация пред пристигащите оттам колеги (макар че аз нещо не съм забелязвал европейските Различни да страдат, като пият водка на банкетите, пушат в стаите или, например, като купуват на поразия от магазините подозрително евтини „лицензирани“ дискове с филми и музика). Агитацията приключи в момента, в който Хесер, след като изслуша благосклонно изказването на Игор относно инициативата му, каза: „Правилно, трябва да се пуши лула или наргиле, а не вонящи цигари…“. Сега беше моментът Игор да се спре навреме, но той мълниеносно съобщи, че наргилето, лулата и пурите са още по-лоши от цигарите: „Те вонят още по-лошо!“. Хесер се навъси и се поинтересува дали трябва отсега нататък, когато е необходимо, да се съсредоточи върху обмислянето на важни проблеми, да тича навън с наргилето? А после попита няма ли разлика в климата между Европа, където през декември можеш да излезеш от сградите по риза, и Русия, където дори и в Москва температура от минус двайсет не е рядкост? След което темата се изчерпа от само себе си. Игор известно време ходеше обиден, излизаше демонстративно от помещенията, в които се пуши, но после смени увлечението си по борбата за здравословен начин на живот с борбата против дискриминирането на Различни със слаба магическа сила.
Тъй като не очаквах посещение от Игор, си пушех най-безсрамно, преглеждайки натрупалите се книжа.
Разписанието на занятията в училището за начинаещи Различни. Това ще почака.
Планът за преподготовка на Различни от пето-четвърто равнище с цел разкриване на по-силни магове. Това вече беше по-интересно… Погледнах внимателно листа, прочетох забележителната фраза: „Целта на провеждането на дадената преподготовка е преподготовка с цел разкриване…“, след което се натъжих, подписах документа и го метнах в папка „Одобрени“. Листовете побледняха и изчезнаха, телепортирайки се при автора си.
Така. Какво още?
Разписанието на занятия за патрулни на тема „Някои аспекти на взаимодействието със сътрудниците на Дневния патрул в ситуациите на издирване и задържане на «диви» Различни“. Прегледах тезисите на занятията с голям интерес. Щеше да ги води Олга, което беше интересно само по себе си. А и тази тема си оставаше вечно злободневна и актуална — далеч не всички Различни откриваха и инициираха сътрудници на Патрулите, по-често хората откриваха магическите си способности самостоятелно… и можеха да забъркат доста каши. Независимо какви са — Светли или Тъмни.
Така че аз даже си отбелязах утрешното занятие, за да го посетя. Не като инспектор, а като обикновен слушател. Винаги е от полза да се научи нещо ново.
А това какво е?
Отново Олга?
Забавно. Трябва да са я обхванали някакви преподавателски амбиции. Лекция за сътрудници на тема „Действия на Патрулите в условията на индустриални и социални катастрофи, особености на взаимодействието с човешките правоохранителни структури“. И две забележки. Първата беше „Присъствието е желателно“, така че макар и уж лекцията да беше свободна за посещение, на практика на всички се препоръчваше да присъстват. Втората беше: „Поканен гост, не Различен“.
Много интересно!
И лекцията беше започнала преди половин час… Чудно защо и Олга, и Хесер не ми бяха казали нито дума?
Реших, че толкова канцеларска работа ми е достатъчна за днес и се изправих. Ще смятаме, че това е хем посещение на препоръчаната лекция, хем инспекция. Всъщност забележката „Присъствието е желателно“ ми развързваше ръцете. Да се появя просто така на лекция на Олга не би било красиво, би изглеждало като официално посещение. А така — всичко си е наред. И така, тръгнах да поуча малко.