— За кого? — отговори очаровано Алишер.
— За лица, които вече извършват групово правонарушение! — каза Пастухов, енергично размахвайки ръце. — Масови безредици, нарушаване на правилата за провеждане на събрания и демонстрации, несанкциониран митинг, унищожаване на чуждо имущество, бандитизъм, вандализъм, кражба, хулиганство, нанасяне на телесни повреди… Общо взето — цялата гама! А ще може ли после всички да бъдат открити, задържани и съдени за стореното? Не е сигурно! По-скоро ще набият десетина за назидание, останалите ще се отърват с лека уплаха. Така че добре ще е да бъдат наказани направо по време на процеса на пресичане на противозаконната дейност. Нека да ги боли — това първо, и да ги е страх — това второ!
Той огледа тържествуващо залата.
А залата мълчеше. Мислеше. Но това съвсем не беше осъдителното мълчание на Светли Различни, съкрушени от човешката жестокост. Не. Всички си мълчаха нормално, обмисляйки думите му. И, изглежда, бяха готови да се съгласят с него.
Общо взето и аз бях съгласен с Пастухов.
Това не ми харесваше! Но бях съгласен с него.
— Дмитрий, позволете ми тогава друг въпрос! — намеси се в разговора Олга. — Малко не по темата, но все пак… Плува кораб. Голям. На него има много пасажери, страшно много. В трюма възниква теч. Няма достатъчно лодки. Да се чака помощ… е, общо взето, помощта няма да дойде навреме. Капитанът разбира, че всичките няма да могат да се спасят, но засега пътниците не са в течение на ситуацията. Как да постъпи?
Пастухов се намръщи. После попита с лека надежда:
— Това е нещо като тест, нали? При нас идва психолог, също задаваше подобни въпроси…
— Не, не! — заклати глава Олга. — Не е тест, не! Просто въпрос. Как мислите, как трябва да се постъпи в подобна ситуация?
— Е, навярно трябва децата да се сложат в лодките — каза Пастухов, след като помисли малко. — И жените, ако се съберат.
Той говореше искрено, виждах това. И старши сержантът веднага ми стана много по-симпатичен, отколкото когато разказваше за целителната сила на болката и страха.
— Дори всичките деца няма да се съберат! — каза Олга. — А и не е сигурно, че ще оцелеят в лодките без възрастните, изобщо не е сигурно.
Пастухов се намръщи.
— Може да се спасят онези, които са най-достойни… — изрече той замислено. — Е, някакви заслужили хора, всякакви такива… — Той потърка горната част на носа си и сам си възрази — Не, не става. Кой ще го решава това? Кой е достоен, и кой не… Тук ще се започне една такава история… Аз бих… Аз навярно, не бих направил нищо.
— Нищо? — попита Олга. С любопитство, но без да го осъжда.
— Нищо! — повтори Пастухов, вече по-твърдо. — Разбирате ли, аз, естествено, бих наредил на екипажа да изгребва водата, да се опитва да запуши пробойната с разни материали…
— За целта използват пластир! — съобщи някой от образованите в морските дела.
— С пластир — съгласи се Пастухов с лекота. — Но иначе… нека музикантите свирят, сервитьорите да разнасят напитки…
Помислих си, че явно скоро е гледал „Титаник“.
— А кой ще се спаси? — продължаваше да го разпитва Олга.
— Който може, той ще се спаси — сви рамене Пастухов. — Който разбере, че корабът потъва, и лодките са малко. Така ще бъде най-честно. Едва после, когато всички разберат, може да се въведе някакъв ред.
— Благодаря, много ценно мнение — каза Олга. — Още въпроси?
— Дмитрий, а ето една друга ситуация… — попитаха от залата. — Вие сте обикновен човек, ченг… тоест полицай… пфу, извинявайте! Обикновен полицай, който не знае нищо за Различните. През нощта се натъквате на същество, което по всички признаци прилича на вампир… е, или върколак… Как ще постъпите?
— Ще извадя пистолета и ще се опитам да го задържа — отговори Пастухов.
Залата, изглежда, се смая. Настана тишина. Пастухов се размърда неспокойно.
— Не си мислете, че съм някакъв ненормален герой… — рече той виновно. — Но какво мога да си помисля? Че някакъв психар се е маскирал като вампир или върколак. Значи може да го арестувам. Какво ще успее да направи против пистолета? А ако знам… е, ако знам нещичко за вас… тогава не, разбира се. Ще го пусна да си ходи! Но Вие нали искахте да узнаете как би реагирало обикновено ченге… тоест полицай…
Тихичко открехнах вратата и излязох от залата.