Случващото се нещо не ми харесваше. Категорично не ми харесваше. Откога Нощният патрул е започнал да се подготвя за взаимодействие с човешките силови структури? Хората са си сами за себе си, ние сме си сами за себе си. Винаги е било така. Или невинаги?
Не, категорично не ми харесваше.
— И на теб ли ти стана скучно?
Обърнах се. Отстрани, до стената, стоеше Лас и тихичко пушеше, криейки цигарата си в шепа като ученик.
— А ти какво? — обърках се аз.
— Какво ново може да ми каже едно ченге? — попита риторично Лас. — Помня, срещнах един милиционер, който свиреше на флейта „Il Gardelino“. От Вивалди. Ето тогава се учудих!
— Е, защо човек да няма такова хоби? — свих рамене аз. — Като му се свири, нека свири, какво като е полицай!
— Да, но не и като стои на пост през зимата, докато вали сняг! — възрази Лас. Помисли за секунда и добави — Макар че свиреше лошо, честно казано. За тройка.
Поклатих глава. Никога не бях срещал нито милиционери, нито полицаи, свирещи на флейта. Изобщо не бях срещал и една десета от забавните неща, които наблюдаваше около себе си Лас. Виж, всякакви гадости бях виждал даже прекалено, но забавни неща — не.
— Първо, не ме поканиха на лекцията… — започнах аз.
Лас кимна с разбиране и прошепна:
— Да, аз също бих се обидил.
— Второ, цялата тази тема ми изглежда странна — продължих аз, без да обръщам внимание на саркастичното подмятане. — Ние какво, да не се готвим за някакъв катаклизъм?
— Няма стабилност — каза Лас. — Терористите пак са превзели някакъв самолет.
— Какъв самолет? — напрегнах се аз.
Лас ме погледна с подозрение. После скри цигарата в джобния си пепелник и махна с ръка, прогонвайки дима.
— Остави! Това е просто образно казано. Антоне, огледай се наоколо! В човешкия свят! Всички вие сте Велики, могъщи магове, не ви е интересно да гледате обикновения човешки живот. А светът е в треска, финансова криза след финансова криза, валутите скачат, в развитите страни падат правителства, революция след революция в слаборазвитите страни. Освен всичко това врагът ни е хитър и силен, той преминава в настъпление…
— Ние като че ли сме в примирие с Дневния — отбелязах аз. — И Завулон не прави повече пакости от обикновено…
— Завулон? Ха! — засмя се Лас саркастично. — Той е дребна клечка. А нашият враг е царят на Мрака!
— Дяволът? — уточних аз. — Е, няма особени основания да смятаме, че той съществува… Ти покръсти ли се, а?
— И питаш! — Лас гордо мушна пръсти зад яката и ми показа новото си лъскаво кръстче. — Покръстих се, изповядах се, взех причастие… всичко!
— Добре, че не си се миропомазал… — надсмях му се аз. — Е, край, силите на злото са обречени!
— Не иронизирай — каза Лас обидено.
Стана ми неудобно. В края на краищата, вярата си е лична работа на всеки. Независимо дали е Различен или човек… Ето, и Арина, уж е вещица, а пак вярва!
— Извинявай, не съм прав — казах аз. — Тъй като въпросът за съществуването на Бога е принципно неразрешим…
Лас покровителствено ме потупа по рамото.
— Нищо, нищо. Разбирам. Но нали няма да тръгнеш да отричаш, че в света нарастват противоречията между страните, неразрешими с мирни методи, расте финансовата нестабилност, търпят крах традиционни икономически, политически и социални модели?
— Няма да отричам — признах си аз.
— Ами при такива условия Патрулите просто са длъжни да вземат мерки за защита на човешкото стадо!
Стори ми се, че не съм чул добре.
— Човешкото какво?
— Стадо. Е, население — намръщи се Лас.
— Нещо не си много вежлив към хората — отбелязах аз.
— А нима те са заслужили друго? — учуди се Лас. — Вече две хиляди години, откакто им е изпратена благата вест! И какво се е променило за това време? Войни, насилие, подлост и гнусотии!
— Като цяло все пак има прогрес — не се съгласих аз. — По-рано по време на война хората са ги избивали или са ги правели роби, селяните са умирали от глад…
— А сега по време на война изтезават и тровят в газови камери в концлагерите, бомбардират с високоточни оръжия или, в най-добрия случай, превземат страната икономически и я превръщат в безправен сателит. А там, където няма война, баламосват своите и ги правят на скотове — разпери ръце Лас. — Такива като Чингис хан, Ксеркс и Калигула май са били по-честни. Така че засега няма за какво да се уважават хората.