— За това, че съм такова самовлюбено магаре. За това, че не видях…
— Ти не би могъл и да видиш, аз не съм поставяла блокировка. Просто престанах да използвам магия.
Погледнах Светлана в очите. После преместих поглед на вратата на спалнята.
— Спи — каза Светлана.
А после не ни беше необходима никаква магия.
В дълбоката нощ седях в леглото, слушах дишането на жена ми и си мислех за пророчествата.
Те бяха две… и нещо тук не се връзваше…
Не, всъщност не бяха две. Ето къде беше грешката ми.
Имаше и трето.
Пророчеството, че на Светлана ще й се роди дъщеря, която ще стане Абсолютна вълшебница. Различна с безпрецедентна сила. Такава, която ще може да промени баланса между Светлината и Мрака… да промени целия съществуващ порядък на нещата.
Някак си почти бях забравил за това. А нали то беше пророчество, което се е осъществило. Заради него Олга беше пренаписала съдбата на Светлана. Заради него Хесер ни беше събрал заедно, беше интригантствал, рискувал, влязъл в конфронтация със Завулон и Инквизицията. Залозите бяха чудовищно високи… и изведнъж всичко е свършило? Завулон се е примирил с поражението?
Това просто не може да бъде…
Значи играта още не е приключила. Тя продължава. Пророчеството се е осъществило, Надя е Абсолютна вълшебница, но в пророчеството не е посочено до какво ще доведе това.
Добре, да запомним този факт, той явно е важен. Надя е една от фигурите на дъската. Може би главната фигура… бялата царица…
Какво следва по-нататък?
Пророчеството на момчето Кеша. Арина вече го знае, значи Тигъра идва за нея… Или не идва? Съгласно класическата версия, Тигъра се опитва да унищожи пророка, да не допусне съобщаване и осъществяване на пророчеството. И това напълно се връзва с видяното от мен със собствените ми очи и чутото със собствените ми уши. Когато щурмуваше офиса на Нощния патрул, Тигъра каза: „Пророчеството не бива да бъде чуто“.
Така ли е? Така е.
Но по мнението на стария китайски маг Тигъра изобщо не преследва такива цели. Неговата задача е да „подкарва“ пророците, да ги подтиква да казват на хората пророчествата си, за да се сбъднат и по един или друг начин да променят човешкия живот, да не позволяват на човешкия мравуняк да изостава в развитието си. Версията е стройна и се потвърждава от историята на самия Фан Венян… Тигъра „подкарва“ пророците, докато те не изберат да изпълнят дълга си или не решат твърдо да не изкажат никога пророчеството. Явно чутото от Венян пророчество е съдържало нещо много лошо за Китай и магът е бил готов да умре, само и само да може да спаси страната си. Тигъра е разбрал това и си е тръгнал, не му трябват напразни жертви.
Но защо тогава в случая с Кеша „пророчеството не бива да бъде чуто“? То по-особено ли е? Излизащо извън рамките на обикновените, носещи на света спътниците, миниполите или рокмузиката? И при това, ако се вярва на Арина, то на всичкото отгоре засяга пряко дъщеря ми?
Загадка.
Така, да тръгнем от другия край. Кой е Тигъра? Отново, по мнението на Венян, а той, изглежда, е изучил въпроса по-добре от всички наши европейски мъдреци, Тигъра не е просто променен и изпратен от Сумрака Различен, като Огледалото. Той е по-сложен. Той… е, може да се каже, че в някаква степен е жив. Жив и разумен.
Както и Сумракът.
Той, общо взето, е Сумракът, в достъпна за нашите очи форма…
По гърба ми пробягнаха тръпки. „Someone is walking over my grave“, както казват англичаните. Някой минава през гроба ми…
Кой, кой… Тигъра!
Сумракът…
Ето го, около мен. Достъпен за Различните и само едва-едва доловим за хората. Източник на Сила… и същевременно неин потребител.
Ако се вярва на Венян — жив и разумен.
Как е възможно това? Как нищото може да бъде разумно? Матрьошка от седем измерения, едно от които е нашият свят, а останалите са в спектъра от студената пустиня до бледото копие на нашия свят? Разумът е длъжен да има някакъв материален носител…
Или не е длъжен никому с нищо?
Та нали ние дори не знаем какво представлява магическата Сила, която използваме. Нашите учени — всичките сякаш подбрани да са слаби магове, но затова пък умни глави — са изследвали този въпрос през целия двайсети век и продължават да го правят и през двайсет и първи. Нашите — имам предвид не само Светлите, не само руските. Различните от целия свят се бяха опитвали да разберат природата си, при необходимост привличайки и човешки учени, захранвайки с точно разчетени трохи информация Пентагона, ЦРУ, КГБ и закритите съветски научни институти. Специално подготвени Различни са си сътрудничили с човешки учени, демонстрирайки някаква страна на своите способности — твърде малко, за да ги приемат еднозначно насериозно, но достатъчно, за да разпалят любопитството и да впрегнат в работа цели лаборатории с милионни бюджети.