— Иска ми се да се съглася с мнението на стария интригант — каза Арина. — Но къде е гаранцията?
— А къде е гаранцията, че Надя може да унищожи Тигъра? — попитах аз. — Несвързаните възгласи на един третокласник? Много убедително! А какво ще се случи, ако Сумракът загине? Магията просто ще изчезне? Или целият живот на Земята? Или разумът? Разбираш ли как е устроено всичко това? Защото аз — не! А е в сила и старият програмистки закон: „Ако нещо работи — не го пипай!“.
Арина мълчеше.
— И защо изобщо реши, че Сумракът е враг? — продължих аз. — И че той по някакъв начин участва в осъществяването на пророчествата? Да не смесваме нещата! Ето, да речем, дъщеря ми унищожава Тигъра. А заедно с теб — и Сумрака. Магията изчезва. А пророчествата каквито са били, такива си остават. Осъществяват се. Разбираш ли? И тогава какво? Дори малкото, което сега можем да направим, тогава няма да го можем! Защото ще сме станали обикновени хора!
— Иска ми се да вярвам на Хесер — каза Арина. — И на теб също. Но ако аз съм права? Какво се крие зад думите ти, Антоне? Искрена тревога за хората? За света, за нашата страна, за твоите близки? Или просто страха на вълшебник, живеещ своя особен, интересен и удобен живот? Страхът да загубиш способностите си и да станеш същия като останалите!
— Бих искал да ти напомня — не издържах аз, — че ако ти си загубиш способностите, ще се превърнеш в грохнала старица. Или изобщо ще се разпаднеш на прах.
— Да — каза тихо Арина. — Прав си. Но това няма значение тук. Готова съм да платя тази цена.
— А аз — не! Преди всичко не ми се иска да решавам вместо останалите. Вместо Света. Вместо Надя. Вместо Кеша. Вместо всички Различни, които ги има и ще ги има.
— Но нали все пак ще се наложи, Антоне — каза Арина с едва забележима заплаха.
— Мислиш ли? — попитах аз. — Какво ще направиш? Ще разкриеш пророчеството на хората? То не потвърждава, че Тигъра ще загине. То само съобщава, че Надя може да убие Тигъра. Искаш ли да я заставиш да го направи? Трудничко ще ти бъде. И дори не затова, че ще ти се наложи да минеш през мен и Светлана… Не знам за себе си, но Света ще те натика в овнешки рог. Тя е майка. Разбираш ли? Но освен това ще ти се наложи и да уговориш Надя. Такива битки не се печелят от страх. А и Надя няма да тръгне да унищожава Тигъра. Знаеш ли, тя по принцип обича животинките.
— Животинките… — разсмя се Арина с горчивина. — Е, добре… Все ще измисля нещо.
— Можеш да разкажеш пророчеството на хората — изрекох аз великодушно. — Както желаеш. В него няма нищо неизбежно. Единственото, което ще постигнеш, ще бъде Тигъра да дойде за теб.
— Все нещо ще измисля — повтори Арина упорито. — Например… стой, къде отиваш?
— Как къде? — престорено се учудих аз. — На работа. Точно сега ще вляза през входа…
Зад гърба ми се чу пукот — Арина изчезна. Офисът на Нощния патрул е заобиколен от такова количество магически бариери, че Арина лесно би могла да остане завинаги вътре в него — въпреки цялата си мъдрост и силата на Минойската сфера.
Разсмях се злорадо и паркирах на мястото си. Открих, че в служебния ни джип се качват момчетата — Семьон, Лас, Алишер. Странен състав! Слязох от колата и им махнах с ръка.
— Къде отивате?
Семьон се поколеба за секунда, после отговори:
— Намерихме поредния шухарт… Ще дойдеш ли с нас?
— Какво равнище? — попитах аз.
— Четвърто. Но младежът се е назобал.
И терзаната от демоните си Арина, и всички пророчества на света веднага ми излетяха от главата. Когато с някой се случи шухарт, това е лошо. Много лошо. Добре го знам, веднъж едва не ми се случи на мен. И както се изясни вечерта, е можело да се случи и със Светлана…
А ако младежът се е назобал както трябва…
— Да вървим — казах аз, качвайки се в колата. Седналият зад волна Лас ме гледаше втренчено.
— Да, благодаря, че ми напомни. — Затворих очи и започнах да свалям блокировката на магическите ми способности. — Имай предвид, че го правя по необходимост. Мисля, че вече доказах правотата си!
Лас не тръгна да спори. Просто потегли.
Покрай „Лужники“ беше тихо. Излязох от колата пръв, огледах се. Да… не беше добре. Съдейки по количествата боклук на подстъпите към стадиона, оттук беше минал доста народ. А и количеството полицаи на входовете говореше за същото.