Полицаите при входа тръгнаха неуверено към мен. Чувстваха, че нещо не е наред — инстинктите им подсказваха, че хората на стадиона не се държат както трябва…
Какви са тези глупости! Какви инстинкти! Та това са хора, а не животни!
— Покажете поканата си, гражданино — препречи ми пътя униформен младеж със зачервени бузи.
— Не те вълнува поканата ми — казах мрачно аз, като махнах с ръка в стила на звездните рицари джедаи. Вампирът зад гърба ми се изкикоти.
— Не ме вълнува поканата ти — съгласи се полицаят, отстъпвайки. Другарите му, на които също направих леки заклинания, също се дръпнаха, освобождавайки ми пътя.
И в този момент видях отпред познато лице. Този полицай не беше попаднал под действието на заклинание и сега размахваше ръце, отчаяно опитвайки се да привлече вниманието ми.
И още как. Този, който е изпитвал магическата принуда, се старае да не повтаря това изживяване.
— Здрасти, Дима — казах аз, приближавайки се към Пастухов. — Какво правиш тук? Нали не е твоят район?
— Прехвърлиха ме за подкрепление. — Въпреки студеното време, старши сержантът беше целият в пот. — Кажете, Антоне… какво става?
— Малко извънредно произшествие — махнах с ръка аз. — Не го вземай присърце, това е наша работа.
— Кажете, а там… зад Вас… това не е ли… — той се поколеба.
— Вампир — отговорих аз честно. — Не се притеснявай, той също е на служба. Лош е, но в момента не е опасен. Няма да направи нищо на никого.
— Може ли да дойда с Вас? — отчаяно помоли Пастухов. — Аз нали съм нещо като свой, а? Помагам, работя с Вас… ето, вчера изнесох лекция на сътрудниците Ви…
По-скоро просто не му се искаше да остава при вампир, макар и „не опасен“. Но от друга страна… защо не? В това имаше нещо любопитно — да се поработи във връзка със сътрудник на човешките правоохранителни органи.
— Да вървим — казах аз. — Само стой зад мен и не се намесвай, става ли?
Пастухов закима, а после неумело се прекръсти.
Валентин Локтев беше младеж е доста невзрачна външност. Единственото забележително нещо във външността му бяха огромните вежди, навяващи спомени за ръководителя на СССР Леонид Брежнев. Но Генералният секретар на ЦК на КПСС имаше внушителна, едра фигура, някак хармонираща с могъщите вежди… е, и длъжност, позволяваща с повдигане на веждите да се решава съдбата на отделни хора и на целия свят. А веждоносецът Локтев беше млад, кльощав човек с най-обикновена външност.
Разбира се, ако заемеше пост, аналогичен на Брежневия, това може би щеше да увеличи харизмата му, както често става в живота.
Локтев седеше отделно от останалите зрители. Ние с Пастухов се изкачвахме към него, а аз гледах публиката с любопитство. На сцената свиреше някаква рокгрупа, доста разпален метъл, и зрителите периодично се оживяваха, размърдваха се, започваха да викат нещо… и веднага утихваха.
Светлият маг Валя Локтев изпомпваше енергията им. Изпомпваше Силата, излъчвана заедно с позитивните емоции. Накратко казано, точно с това се занимаваше всеки шухарт.
С тази дума бяха започнали да наричат подобни „светли вампири“ читателите и почитателите на братя Стругацки. В техния роман „Пикник край пътя“ имаше един славен чичко на име Редрик Шухарт, който в края на книгата се приближава към изпълняващото желания Златно кълбо, крещейки (или мърморейки на себе си? Ох, вече не помня…) единственото добро желание, което е успял да измисли: „Щастие за всички! И нека никой не си отиде пренебрегнат!“.
Разбира се, злите езици незабавно бяха променили този вопъл на душата на лутащия се интелигент във фразата: „Щастие за всички! И нека никой пренебрегнат не си отиде!“. Което, разбира се, силно променяше концепцията. Но някак си внасяше честен реализъм във фантастичната история.
При нас, в Патрула, наричаха „шухарти“ такива Светли, които в един момент рухват от несъвършенството на мирозданието и решават да творят добро наляво и надясно. Цялата беда е там, че сътвореното от тях добро незабавно дава право на аналогично по сила зло от страна на Тъмните… Разбира се, Тъмните не са негодяи по природа, жадуващи да измъчват околните само заради своята злоба. Мнозина Тъмни в ежедневието си са страшно мили хора. Но Силите им предизвикват предимно негативни емоции у околните. А и на тях изобщо не им пука за околните… така че когато получат правото за тъмна намеса, бързо компенсират цялото извършено от „шухарта“ добро. Ако може даже с лихвите.