— Не! — възмути се Валентин. — Но там има други хора, други Различни. Предполагам, че това е техен дълг.
— Съгласявам се — кимнах аз. — Но все пак! Ти си Различен. Макар и Светъл, способностите ти позволяват дори в рамките на закона и морала да живееш напълно прилично. Сигурно имаш някоя друга хилядарка в джоба… Помогна ли на бабата?
— Оставете тази демагогия, Городецки! — неочаквано тънко извика Валентин. — Избягах! От срам! Не може да се запълни с пръст дупка в дигата!
— Може — отговорих аз убедено. — Ако дупката е малка, а пръстът — здрав. Ти си Различен. Но преди всичко си човек. И не си помогнал на една-единствена баба по своя път… така че за какво искаш да изразходваш Силата?
— Ще отида в Кремъл — каза Валентин с леден глас.
— И какво? — поинтересувах се аз. — Надявам се, че няма да тръгнеш да убиваш всички по пътя като някой дон Румата?
Валентин ме погледна с недоумение.
— Това е от друга книжка, не за Шухарт — поясних аз. — Не ми обръщай внимание. Та какво всъщност искаш да направиш?
— Ще ги реморализирам — каза Валентин. — Всичките. От президента до… до… до кремълския завеждаш домакинството.
— Да допуснем — кимнах аз. — Ще пробиеш защитата, сложена от двата Патрула… точно срещу подобни желания за намеси… и ще промениш природата на всички хора, които имат отношение към властта. Президента, министрите, депутатите… И какво?
Валентин чак запухтя от възмущение.
— Как „какво“? Ще се сложи край на корупцията, ще се спазват законите. Животът на хората ще се нареди!
— Но ти нали не реморализираш всички хора в страната? — изрекох меко аз. — А и тъмните ще получат право на ответен ход. И какво?
— Нищо! Ако властта бъде високоморална…
— … то тя за няколко дни ще бъде изядена от онези, които няма да бъдат засегнати от заклинанията ти. Те няма да имат угризения на съвестта, съмнения, колебания. Честен политик — това е оксиморон. Твоите, високоморалните, веднага ще си припомнят всичките си грехове… и ще започнат да се разкайват за тях.
— Нека си ходят тогава!
— Но дошлите на тяхно място няма да са по-добри.
— А тогава какво, нищо ли да не правя? — възмути се Валентин. — Хората са обречени на страдание! Вие какво предлагате? „Не пипай, докато не се размирише?“
— По-добре „не пипай, докато работи“ — поправих го аз. — Валентине, цялата беда е в това, че властта е отражение на обществото. Криво, гротескно, но отражение. Повечето граждани в страната, ако им се удаде възможност да са на власт, ще крадат и ще се смятат за по-добри от другите — и докато това не се промени, никаква реморализация на върхушката няма да промени нищо. Политиците, които се сдобият със съвест, ще си тръгват. А на тяхно място ще идват нови — без съвест. Трябва да се променят хората, обществото…
— Това вече го казахте — промърмори Валентин.
— Аха. Но мога да го повтарям и още.
— Не, Антоне — изрече твърдо Валентин. — Не вярвам. У Вас говори умората… песимизмът. Е, и, извинявайте, личният егоистичен интерес.
— Какъв? — изумих се аз.
— Нощния патрул го устройва статуквото — каза мрачно Валентин. — Задоволявате самолюбието си, съществувате благополучно и се боите от сериозни промени в обществото. Може да Ви е страх да не се окажете без работа? Когато злото в живота намалее, не само Дневният патрул ще се съкрати, но и вие ще станете излишни!
Само поклатих глава. Изведнъж ми стана напълно ясно, че споря напразно. Валентин искаше да твори добро. Активно, дейно, с песни и танци. А аз му говоря тук за човешката природа, за това, че не е възможно да махнеш с вълшебна пръчка и да донесеш щастие на всички.
— И Вие няма да ме спрете — продължаваше да се самонавива Валентин. — Ще отида в Кремъл… Там точно днес президентът ще държи реч пред Думата. Ще ги накарам да се освестят всичките! Всичко съм изчислил. Имам Сила да отразя всяко ваше заклинание, и ще ми остане за масово реморализиране.
— „Сферата на отрицание“? — уточних аз.
— Аха — кимна с гордост Валентин.
— Хубаво заклинание — признах си аз. — Наистина можеш да блокираш всяка моя магия, че даже и да се подхраниш от нея…
Валентин лекичко се усмихна. Изглеждаше като ученик, заслужил похвала от строг учител.
Нямаше смисъл да протакам повече. Бръкнах в джоба на сакото си, извадих къса телескопична палка, тръснах я и тя се издължи.