— А… — Валентин започна да се надига. Той осъзна със закъснение какво става.
Леко го блъснах в гърдите със свободната си лява ръка — както се и очакваше, Валентин протегна ръце, защитавайки се от безобидния удар. Тогава го измлатих с палката, със замах, така че плътната гума с металически утежнител глухо хлопна злощастния Различен по темето.
Очите на Валентин се завъртяха и той падна. Задържах го за якето и го настаних обратно на седалката му. Веднага наблизо се озова и Пастухов, приготвил своята, доста по-тежка палка.
— Спокойно, вече всичко е наред — казах му. — Сега… минутка…
Ох, как се беше назобал младежът! Всмукнах „Сферата“, доколкото можах, после започнах да изпускам Сила в пространството. Лишената от контрол „Сфера на отрицание“ вече не ми пречеше. Народът по трибуните се оживи, започна да аплодира, да вика. Музиката засвири по-силно.
Учиш ги, учиш ги… И пак вместо „Щита на магьосника“, който защитава от всичко, използват „Сферата на отрицание“. Поне да беше сложил един слабичък „Кристален щит“ под „Сферата“…
Ех, тази младеж…
След като приключих, направих на Валентин „Скоби“, блокирайки напълно магическите му способности. Това заклинание можеше да се използва само върху Различен, който е в безсъзнание, и имаше действие само няколко часа. Но толкова беше напълно достатъчно.
— Жив е — каза Пастухов с облекчение, след като огледа Валентин. — Слушай… а той като че ли е ваш, Светъл?
— Ако е Светъл, това още не значи, че е наш… — въздъхнах аз. Към нас вече идваше Семьон.
— И какво ще стане с него? — поинтересува се Пастухов. Изглежда, той съчувстваше на момчето.
— Съд — свих рамене аз. — Нищо не успя да забърка… ще получи пет-десет години ограничаване на правата. Това значи — живот без магия.
— Е, не е чак толкова страшно — отпусна се Пастухов.
— Не ми говори — казах аз. — Ох, не ми говори… Свикнеш ли веднъж… А той е свикнал.
Глава 6
Хесер ме гледаше с обида и смайване. Не, не просто с обида — с разочарование. Така, навярно, може да гледа ученика си велик художник, току-що узнал, че ученикът му е откраднал четките и боите, и на шега е нарисувал мустаци на дамите в няколко от картините му.
— Защо? — попита Хесер с горчивина и в яда си хвърли стария ми CD-плеър на масата. — Защо не ми предаде пророчеството веднага?
— Защото беше твърде опасно — поясних аз. — Не исках цялото ръководство на Патрула да се забърква в тази работа. Ако беше дошъл Тигъра…
— Щеше да ни изяде всичките! — изсумтя Хесер. — Не виждам нищо ужасно в пророчеството.
— Наистина ли? — изумих се аз.
— То не предвещава нищо — изрече спокойно Хесер. — То само разкрива възможността Абсолютната вълшебница да е способна да унищожи Сумрака. Ти какво, да не мислиш, че това е новина за мен?
Настана мой ред да погледна смаяно шефа.
— Та това е аксиома — продължи Хесер. — Абсолютната сила е способна да унищожи всичко. Не те ли плаши, че дъщеря ти е способна да взриви Земята?
— Какво? — измънках аз.
— Да я взриви. Да я изпепели. Да устрои потоп. Само чрез магически методи… тя взема Сила практически от неизчерпаем източник, ще й бъде достатъчна… По същия начин може да унищожи и Сумрака.
— Как? — попитах аз.
— Или ще пръсне всичките слоеве — небрежно поясни Хесер. — Тогава светът ще обрасне със син мъх, на небето ще се появи втора Луна… наистина, по-голямата част от нея ще се скрие зад светещите облаци… общо взето ще стане удивително смесване на пространствата. Катаклизъм и то какъв… Може би при това магията ще се запази, а може би не… Но има и втора версия, също вероятна. Пространствата се разделят. Светът няма да се промени, но ние няма да можем да ходим в Сумрака, равнището на магия ще започне да пада… макар че тук отново има варианти!
Той така се въодушеви, че разбрах — отдавна му се е искало да обсъди с някого всичко това.
— Аз, например, смятам, че магията ще бъде напълно изгубена за хората — обясни той. — Докато Завулон предполага, че напротив — хората с най-висока магическа температура, които сега нямат дори най-слаби способности за предвиждане, ще станат Велики магове!
— Завулон? — попитах аз глупаво. — Обсъждали ли сте това с него?