— Да, Завулон — отговори твърдо Хесер. — Разбери, Антоне, някои неща са толкова важни за всички Различни, че заради тяхното разбиране се забравя всякаква вражда.
— Но ако Сумракът вече го няма, как тези хора-Различни ще започнат да използват магия?
— Няма да им е необходимо да влизат в Сумрака. Ще оперират само със собствената си вътрешна енергия… макар че е възможно с течение на времето да намерят начин да изтеглят енергия направо от другите хора… Тогава, между другото, ние ще сме практически имунизирани срещу магията — усмихна се Хесер. — Не можеш да удариш с ток този, който не е проводник на ток…
Той помълча, после въздъхна.
— Но ще стане лошо за всички нас, разбира се. Със сигурност можем да забравим за дългия живот.
— Значи пророчеството на Кеша не е опасно и не носи нищо ново — казах замислено аз. — Може би то не е първото от този род?
Хесер премълча, но се усмихна.
— А защо Тигъра толкова го беше страх да не прозвучи?
— Защото наистина има шансове някой да се опита да унищожи Сумрака — отвърна спокойно Хесер. — Например, както виждаме, твоята при…
Навъсих се.
— Твоята позната вещица — поправи се Хесер. — При нея, както виждаш, има лична особеност — тя се бои, че с невнимателната си намеса в пророчество е навлякла беди на страната. А има и други. Например — радикалните Тъмни.
— А на тях за какво им е? — учудих се аз. — Готови ли са да се лишат от Сила?
— Смятат, че магията просто ще се измени. И се надяват, че личната им Сила при това ще нарасне. А има и радикални Светли. Ето, например, ти днес работи с младеж, който искаше да ощастливи хората, като направи човешките органи на властта високоморални. Обичайна ситуация, нали? А има и такива Светли, които се измъчват от осъзнаването на собствената си Сила. И искат да няма магия, хората да живеят без никакво вълшебство!
— Но много ли са онези, които знаят как да се унищожи Сумракът и кой е способен да го направи?
— За щастие на теб и Надя — каза сухо Хесер, — не са много. Да бяхте се постарали да й повлияете.
— Какво мога да направя? — попитах аз и внезапно се почувствах точно такъв, какъвто съм — въпреки случайно добития ранг на Висш — начинаещ вълшебник, редови Различен, ученик на мъдър маг.
— Нищо, Антоне — махна с ръка Хесер. — Само се постарай повече да не криеш нищо от мен, става ли? И не разказвай нищо на никого. Както предполагам, Тигъра няма да дойде за нас. Той разбира, че няма да разкрием пророчеството пред никого. А дори и Арина да го разкрие — това ще е само вероятност, не неизбежност.
— Ще я преследвате ли? — поинтересувах се аз.
— Без особен ентусиазъм — сви рамене Хесер. — Ако ти се отвори случай, предай й моя съвет. Или отново да легне да поспи — десет-двайсет години — или да се яви със самопризнания. Може да се яви и при мен, между другото. Ще се постарая да я защитя от Инквизицията и да постигне най-леката възможна присъда.
Кимнах.
— Благодаря, Борис Игнатиевич!
— С благодарностите не можеш да си намажеш филия — промърмори той и погледна монитора на компютъра. — Добре… тръгвай… конспираторе. Трябва да говоря с някого.
— Между другото, относно филиите… — спомних си аз. — Кажете, колко пари мога да тегля от картата си?
Хесер се намръщи.
— Каква е заплатата на сътрудниците на Патрула? — уточних аз.
— В зависимост от ранга — каза Хесер, без да ме поглежда. — Антоне, всичко това са глупости, трябва да ти е ясно.
— Как така „глупости“ — запънах се аз. — Аз вчера отидох при един банкомат…
— Антоне, как смяташ, каква е ценността на човешките пари за организация, в която има поне един предсказател от четвърто-пето равнище? — попита Хесер.
— Никаква — отвърнах аз след кратък размисъл.
— Точно за това говорим. Само за сметка на валутните курсове и колебанията на акциите, дори и в най-благополучната година, Патрулите са способни да заработят произволно големи суми. А тъй като нормалния Различен не го интересуват човешките атрибути на богатството и процъфтяването, не виждам смисъл да ограничавам сътрудниците си. Дори Тъмните не страдат от такова тщеславие.
— Но някак… — започнах аз.
— Трябва ли ти бентли? — попита Хесер, вдигайки към мен тежкия си поглед.
— За какво? — изумих се аз. — За да събирам проклятията на завистливите околни? Виж, някакъв японски джип бих си купил… да ходим през лятото на вилата, там пътищата са кални, ще затънем…