Шумът в слушалката стана малко по-силен.
Поколебах се за миг.
— Еразъм, не знам точно. Не съм питал Хесер. Но ми се струва, че разбрах каква е работата.
— Е, е? — попита заинтересовано Еразъм.
— Това е просто дръвче в саксия. Просто бонзай. Без никаква магия. Хесер така се е пошегувал.
Еразъм помълча секунда, само дето шума в слушалката се увеличаваше. После той се разкикоти.
— Хесер! О, стар тибетски хитрец! О, казаха ми, че обича глупавите шеги. Благодаря, Антоан! Аз… трябваше да науча. Трябваше да го чуя! Иначе щеше да е твърде обидно!
— Еразъм, какво става? — попитах аз. — Прости ми за въпроса… пиян ли си?
— Да, малко — призна си той. Отчетливо чух звука от преглъщане. — Но това е толкова рядко уиски… толкова древно… пазех го за някой особен случай…
— Еразъм, какво става при теб? — извиках аз.
— Тигъра — отговори пророкът много спокойно. — Аз малко те послъгах, Антоан. Не се сърди. Изрязах две чаши от дървото, в което извиках пророчеството си.
— Узна ли своето пророчество? — Аз скочих от масата. Изтичах до прозореца. Така… кой е на наша територия? Никой… Но ако много се забързам, на улицата ще има минувачи… — Еразъм, дръж се за минута! Ще дам телефона на човек, кажи му…
— Недей, Антоан — помоли Еразъм. — Всичко е предрешено. Недей! И не се опитвай да узнаеш пророчеството ми, моля те. Това… няма да ти донесе радост и дълъг живот. Не се сърди, че ти дадох бокала. Забрави за него. Погреби го.
— Не мога да ти обещая това… — казах честно.
Еразъм въздъхна в слушалката.
— Тогава ми прости. Имам само двайсет секунди, Тигъра сега ще пробие защитата. Слагам завещанието си в портфейла… портфейл от крокодилска кожа… ето така. Той ще е на масата в кухнята.
— Еразъм, много съжалявам! — възкликнах аз. — Мога ли да направя нещо за теб?
— Свържи се с лондонския Дневен патрул. Помоли ги… да почистят в дома ми. — Той се забави за миг. А после съвсем спокойно и ясно, на добър руски език, изрече — Сбогом, московски маг Антон Городецки.
Първо шумът в слушалката утихна.
А после връзката прекъсна.
Погледнах екранчето. Продължителност на разговора — две минути и двайсет и седем секунди. Бях чул последното пророчество на Дарвин — точно както ми беше казал.
Еразъм е добър предсказател.
Беше добър предсказател.
И, общо взето, нелош Различен. Като за Тъмен — просто прекрасен.
Приближих се към прозореца, отворих го, извадих цигара и я запалих. Беше студено и мрачно, канеше се да вали.
Така и ме завари Олга — пушещ до прозореца. Приближи се безмълвно, седна до мен, извади си тънички „дамски“ цигари. Когато преди тринайсет години излезе от заточението в тяло на сова, в началото пушеше „Беломор“ — връх на лукса по нейно време. Но се ориентира достатъчно бързо в променения свят.
— Какво е станало, Антоне? — попита тя. — Много си блед.
— Обади ми се Еразъм.
— Дарвин? Какво искаше?
— Да се сбогува. Имал е още един бокал със запечатано пророчество… е, и не е издържал на изкушението. Узнал е пророчеството си… и тогава е дошъл Тигъра.
Олга изруга грубо, по мъжки. Уточни:
— Не можеше ли да се помогне?
— Не. Той имаше две и половина минути… искаше да се сбогува. И ме помоли в никакъв случай да не се опитвам да узнавам пророчеството.
— Унищожи бокала — каза твърдо Олга. — Антоне, не бива да се играе с пророчествата. Хубаво е, че Кешиното се оказа такова неясно… удивително неясно, бих казала. Но всяко пророчество е потенциално опасно.
Фактът, че Хесер вече беше споделил информацията с нея, не ме учудваше. Нито пък това, че тя веднага беше дошла при мен и се безпокоеше за моята безопасност — такъв й беше характерът. Но нещо ме тревожеше. Нещо не беше наред. Олга ме погледна настойчиво и аз неохотно кимнах.
— Добре.
— Още днес — настоя Олга.
— Хубаво.
— Иска ми се да те проконтролирам, Антоне.
— Олга, заклевам се. Днес, като се прибера, ще унищожа бокала.
Тя ме погледна в очите и кимна, успокоена.
— Благодаря. Може и всичко да се размине. Вероятно напразно… — тя млъкна.