Выбрать главу

— Какво напразно? — попитах аз. — Напразно ти и Хесер измислихте този план с Тебешира на съдбата? Напразно направихте дъщеря ми Нулева вълшебница?

— Кой пък тогава е знаел, че ще бъде твоя… — отговори мрачно Олга.

— Защо изобщо ви беше нужно това? Такава пропаст в равновесието между Патрулите… представям си какви отстъпки ви е струвал.

— Смятай, че сме го направили на кредит — отвърна небрежно Олга.

— Тоест?

— Ще се разплащаме с Тъмните още петдесет години.

Помълчах малко.

— Навярно е безсмислено да питам какво са получили Тъмните в замяна на появата на Надя?

— Напълно безсмислено — отговори твърдо Олга. — Нека да оставим тези тема…

— Но защо? Защо ви е трябвало това? Нулевата вълшебница — това е срив на равновесието, нарушаване на баланса, това е… като атомно оръжие, което правят, за да не използват… — Разбрах всичко сам, още преди да съм довършил изречението. — Това не е против Тъмните, нали? — попитах аз Олга. — Затова и Завулон се е съгласил… затова и Инквизицията си е затворила очите.

Олга мълчеше. Загасващата угарка трепереше в пръстите й.

— Надя е оръжие против Сумрака — казах аз. — Нали? Тя е единствената Различна, която е способна да унищожи Сумрака… да унищожи цялата магия на света. Вие… та вие сте се досещали… отдавна сте се досещали, че Сумракът не е просто среда, не е просто енергия… това е личност. И сте се бояли. Ето защо Хесер се е съвещавал със Завулон… И Инквизицията сте привлекли, нали? И е било решено, че на Различните им е необходима сдържаща сила, за всеки случай… ако изведнъж Сумракът престане да изпълнява малките ни капризи и стане твърде активен. Как решихте какъв цвят ще бъде тя? Монета ли хвърлихте? Завулон е заложил на тура, а Хесер на ези? Не те ли смущава, че отглеждате дете като живо оръжие?

— Аз не съм вземала участие в това! — отвърна рязко Олга. — Както добре си спомняш, бях чучело!

— Но ти държа Тебешира!

— Антоне, не ми се искаше да остана още петдесет години в шкафа! А и не разбрах веднага каква е работата. Мислиш ли, че Хесер ме посвети моментално във всички детайли? Да бе… Понякога ми се струва, че той крие планове и от самия себе си.

— Ще разкажа всичко на Надя — казах аз. — Тя има право да знае. За да не се опитвате да я използвате без нейно съгласие.

Олга въздъхна.

— Никой не смята да я използва. Това е така… за всеки случай. Не натоварвай детето, остави го да порасне.

— Ще си помисля — казах аз и затворих прозореца. — Все пак какви сте такива…

Олга присви очи, гледайки ме.

— Какви? Ако ръководството на Патрула достигне до обосновано подозрение, че Сумракът е активно действаща сила, че той притежава воля и желания — какво ще наредиш да прави? Сумракът не осъществява контакт, най-реалната му проява е Тигъра… а той не е от приказливите. И как ще наредиш да постъпим? Ще разчиташ на добрата му воля? А кой ни е казал, че разбираме доброто по един и същи начин? По-добре да имаме в резерв Различен, способен да се противопостави на Сумрака в кризисни ситуации. И имай предвид, между другото, че за дъщеря ти фактически се грижат и я защитават и двата Патрула. Тя е общо оръжие!

— Тя не е оръжие — казах аз уморено. — Тя е човек.

— Тя не е човек, тя е Различна!

— Всичко това са словесни черупки, Олга. — Направих няколко крачки из кабинета. Погледнах Олга и попитах — А ти не мислиш ли, че Сумракът наистина е вреден? Че би било по-добре да го унищожим? Може да помоля дъщеря ми…

— А ти сигурен ли си, че тя ще надживее Сумрака? — попита Олга. — Тя е абсолютна вълшебница. През нея тече цялата Сила на света. Сигурен ли си, че Надя изобщо ще може да живее без нея?

— Гадове — казах аз. — Все пак вие сте гадове…

Олга само сви рамене — „мисли каквото искаш“…

— Свържи се с лондонския Дневен патрул — помолих аз. — Нека минат през дома на Еразъм. Завещанието му е върху кухненската маса, в портфейл от крокодилска кожа.

— А ти къде? — извика Олга подир мен.

— Вкъщи. Смятайте, че съм си взел отпуска — казах, затваряйки вратата, и не се сдържах да добавя — Безсрочна.

Глава 7

Лошото на обикновения градски апартамент е, че в него трудно може да се изгори обемист предмет. Особено ако е магически и съответно за избягване на неприятните последствия е по-добре да се изгори с обикновен огън.