Добре, всичко това е отделен въпрос. Дори Надя да живее благодарение на чуждата жизнена сила, тя си живее и с нея всичко е наред. А как можеш да лишиш човек от сила, при това той да си остане жив? Без да го убиеш, без да го превърнеш във вампир, да го направиш някаква странна говореща кукла?
Не знам.
— Нещо се замисли — каза Лас.
— Аха — потвърдих аз.
— Слушай, имам един въпрос… Висшите виждат ли как душата отлита?
— Душата? — не разбрах аз. — Отлита?
— Ами да. Аурата — това е душата, нали? И когато човек умира, вижда ли се накъде полита аурата му? Имам предвид, че така може да се изчисли местоположението на ада и рая. Ако се вземат двама души, умиращи едновременно в различни краища на земното кълбо, и се засече посоката, в която отлита душата, чрез триангулация…
— Лас, аурата не е душа! — възразих аз. — Аурата е жизнената енергия.
— А аз си мислех, че е душата — разстрои се Лас. — Значи душата не се вижда?
— Не — отговорих. — И когато човек умира, аурата не отива никъде, тя изгасва.
В това имаше нещо. Във въпроса на Лас, в отговора ми…
Но не можах да го разбера, или поне не успях — преминахме под услужливо вдигналата се бариера на нашия паркинг. И се спряхме право пред Хесер.
Ето по какво се различава истинският Висш маг от новаци като мен — по опита си. И с умението да върши куп неща едновременно. Ако аз изпратя някого по задачи и после започна да следя действията му, сигурно бих почувствал, че бърза обратно с важен доклад. Но на мен би ми се наложило специално да се занимавам с това. А Хесер, изглежда, беше усетил приближаването ми ей така, между другото — и толкова се беше заинтересувал, че бе излязъл да ни посрещне.
— Разказвай — нареди кратко той, докато излизах от колата. — Бързо!
Щом трябва бързо, нека е бързо. Погледнах го в очите и превъртях в главата си разговора с Пастухов и посещението при Искендеров.
— Да вървим в кабинета. — Хесер се обърна. Да отваря портал за такова разстояние би било фукня. — Обади се на Светлана.
— Защо? — попитах аз, вадейки телефона си.
— Ще отворя портал във вашия апартамент. Да вземе Надя и да идва.
От страх по гърба ме полазиха хладни тръпки.
— Не, не виждам непосредствена заплаха — каза Хесер, без да се обръща. — Но случващото се изобщо не ми харесва. И имам нужда от всички московски Висши магове.
Само че — кои други? На Светлана се обаждам аз… тя кой знае защо не вдига телефона… Има я още и Олга… и това са всички магове извън категорията на Нощния патрул. Дневният в момента разполага само със Завулон. Те имат доста магове от първо-второ равнище, но с Висшите напоследък не им върви…
— А аз какво да правя? — извика обидено подире ни Лас.
— Мини през научния отдел и прати Инокентий при мен! — нареди Хесер. Той обичаше за всички наоколо да се намира работа.
Светлана най-накрая отговори.
— Антоне?
— Света, сега Хесер ще отвори портал в апартамента ни…
— Вече е отворил — отвърна спокойно Светлана.
— Вземи Надка и идвайте при нас.
— Спешно ли е? — уточни Света.
— Нека си вземат багаж за ден-два — подхвърли Хесер. — Но да не се туткат много.
Тази реплика изобщо не ми хареса. Изглежда, Хесер се канеше да приведе Света и Надя в „обсадно положение“. Като се има предвид, че ставаше въпрос за Висша вълшебница (макар и специализирала се в лечителство — както е добре известно, всяко лечителско заклинание със същия успех може да се използва и като бойно) и за Абсолютна — това, че Надя беше само на десет години, не я правеше беззащитна. Тя можеше да създаде най-банална „Сфера на отрицание“, но толкова мощна, че да не можеш да я пробиеш и с топ.
— Чух — каза Света. — Ей сега, слагам чисто бельо в чантата… Да донеса ли нещо за теб?
— А… — запънах се аз. — Е… два чифта чорапи, два чифта гащета…
— Ще рискувам да взема и чиста риза — реши Светлана.
Вече наближавахме кабинета на Хесер, когато все пак реших да се обадя — шефът вече не потрепваше, докато ходи, явно се беше свързал с всекиго, с когото е трябвало.
— Борис Игнатиевич, както виждам, сте разбрали какво се случва…
— Нищо не съм разбрал, Антоне — отвърна Хесер. — Нищичко. Дори не съм чувал за нещо подобно. И това… — Той прехапа устни, търсейки подходящите думи. — Това ме плаши.
Той отвори вратата и влязохме в кабинета му.