Глава 4
Първото нещо, на което обърнах внимание, бяха висящите във въздуха портали. Повиканите от Хесер Висши магове страшно бързаха.
После преброих порталите. Единият, за моите момичета, блещукаше с тънка бяла рамка, очаквайки ги да преминат през него. Други три портала бавно гаснеха.
Три?
Вторачих се в онези, които вече седяха около масата.
Олга. Е, това е ясно. Кимнах й машинално.
А тихото старче с разчорлени бели коси, протъркан костюм и старомодна широка вратовръзка, приличащо на престарял професор или лекар?
Или този брадат здравеняк, чието лице ми е някак познато… не от патрулния живот, по-скоро от човешкия, виждал съм го или по телевизора, или във вестниците…
В нашия Патрул няма такива.
— Благодаря, че побързахте — каза Хесер, приближавайки се към креслото си. — Запознайте се. Това е Антон Городецки. Със сигурност сте чували за него.
— Та кой не знае Антон Городецки — усмихна се старчето.
— Това е Марк Емануилович Жермензон — представи го Хесер. — Висш Светъл. Боен маг.
— Сергей — представи се вторият. — Сергей Глиба. Висш Светъл.
— Познавам Ви — спомних си аз най-накрая. — Вие… та Вие сте онзи…
— Прорицателят! — радостно потвърди той.
Той наистина беше прорицател. От онези, които публикуват в жълтите вестници и не по-малко жълтите списания, обикалят из телевизиите, седят сред поканените гости „на първия ред“ в безбройни токшоута. Той предсказа финансовата криза, когато тя вече приключваше. Закрепването на рублата, преди тя да започне да пада. Замяната на щатските долари с някакви незнайни „амеро“. Падания на астероиди. Долитане на извънземни. Епидемия от кози грип. Небивал ръст на руската икономика. Тайфуни и земетресения.
Ако се сбъдваше точно обратното на прогнозите му, тогава в тях би имало смисъл. Но това бяха обичайните предсказателски брътвежи на принципа на „трите П-та“ — под, пръст и покрив. Понякога в пресата му се присмиваха, но импозантната му външност и находчивият му език се харесваха на читателите (по-скоро на читателките) и той не оставаше без работа.
— Вие сте прорицател? — казах аз със съмнение.
— Антоне, та да не мислите, че ще взема да прорицавам сериозно за хората? — отвърна Сергей с усмивка.
— Никога не съм Ви виждал в Патрула — казах аз.
— Те не са от Патрула — изрече мрачно Хесер. — За Марк Емануилович може да се каже, че е пенсиониран.
— Поради нараняване — уточни с весела усмивка Жермензон.
— А Сергей просто не иска да служи — добави Хесер.
— Имам право на това — отвърна Глиба. — Искам да живея като човек.
От последния портал излезе Света, хванала за ръка Надя. Порталът незабавно угасна.
— Здравейте — каза Надя много учтиво. — Чичо Хесер, лельо Олга, здравейте.
Видях с какво явно любопитство се вторачиха в дъщеря ми Марк и Сергей и се усмихнах.
— Всички пристигнаха, прекрасно — каза Хесер. — Да започваме работа. Всички сте в течение на онова, което е узнал Антон…
Охо… бърз е. Значи не само ги е повикал, но и вече ги е информирал.
— Имаме извънредна ситуация — продължи Хесер.
— Предполагам, много извънредна? — уточни Марк Емануилович.
— Крайно — каза неочаквано Глиба, като отметна глава назад и затвори очи. — Хесер… благодаря, че събра всички.
— Какво виждаш? — попита Хесер, без да поглежда прорицателя.
— Нищо.
— Тогава откъде това паническо настроение?
— Не виждам нищо, Хесер. — Сергей потри челото си и се усмихна накриво. — Оттам и паниката. Нали знаеш, че винаги виждам нещо…
— Обикновено — всякакви гадости — промърмори Хесер.
— Такъв е животът. А сега е пусто.
— Ти какво, края на света ли предричаш? — поинтересува се Жермензон. — И какво, наистина след това — нищо?
— Не е задължително — намръщи се Глиба. — С твоя опит, Емануилович, би си струвало да познаваш основите на прорицателството. „Прорицателската слепота“ възниква в ситуации, когато върху близкото бъдеще въздействат сили, превъзхождащи силата на прорицателя поне с един порядък. Тоест за втори ранг това ще бъде маг от първо равнище, за първо равнище — Висш маг…
— И като резултат получаваме чудна картинка — в Москва се е появила сила, която превъзхожда с порядък Висшия маг — продължи Хесер. — Не знам как ви изглежда това, но на мен ми се струва апокалиптично…