Хесер ме погледна. И каза:
— Опитай ти, Антоне. Какво те плаши?
Помислих около минута, преди да започна да говоря.
— Самолетът… Самолетът, който е трябвало да падне, но не е паднал. Момчето пророк, което толкова удобно се озова пред погледа ми. Думите му… и на първо място онези за мен. Полицаят, с когото съм се сблъсквал преди много години и който сега вижда Различните, без самият той да е Различен. Партньорът му, на когото му е изчезнала аурата и на когото сега му е все едно. Непознатият, когото полицаят нарече „тигър“. Това, че двамата полицаи описаха непознатия по напълно различен начин… Неспособността на Висш маг прорицател да предвижда събитията…
— Как всичко това може да е взаимосвързано?
— Не знам — отговорих честно аз.
— И какво точно те плаши? Нима думите за „тигъра“? Та твоят полицай нарича нас „кучета“, а Тъмните — „вълци“.
— Плаши ме концентрацията на странности — казах. — Всичко започна едва тази сутрин. Преди осем часа и половина! И толкова неща станаха наведнъж!
Хесер кимна. Изглежда, беше доволен от думите ми.
— Правилно. Страшно много странности. Не може да е съвпадение, значи трябва да има някаква обща причина. Предложете вашите варианти.
— Вие сте направо като доктор Хаус, Борис Игнатиевич — изрече с ирония Светлана.
— Какво? — Това беше един от редките случаи, в които виждах шефа объркан. Според мен той изобщо не се интересуваше от кино, а по телевизията гледаше само новините и фигурното пързаляне — кой знае защо, то го привличаше.
— Няма значение — каза Светлана. — Един лекар… известен. Той също предлага на подчинените си да изказват безумни теории, а после избира най-правилната от тях.
Хесер погледна Светлана с леко съмнение. После кимна и каза:
— Надявам се, че подчинените на този лекар са по-инициативни. Досега не съм чул нито една версия.
— Божествена същност — обади се неочаквано Жермензон. — Не, не говоря за Бог или месия, но е възможно да си имаме работа с проявата на някаква сакрална, мистична същност…
— Пенсионирането ти се отразява зле, Марк — каза Хесер раздразнено. — Единствената мистична същност в нашия свят сме ние, Различните. Всичко останало е човешки фолклор.
— Е, някои Различни не смятат така… — промърмори Жермензон, впрочем, не особено настоятелно.
— Значи това е фолклор на Различните! — отсече Хесер. — Някакви сериозни версии?
— Рожба на изначалната Сила — предположи Глиба. — Светлината или Мрака…
— Това е същата „божествена същност“, изказана с други думи — рече Хесер.
— Но Светлината и Мракът съществуват — сви рамене Глиба. — Когато се заклеваме в Светлината, тя потвърждава думите ни.
Хесер се намръщи.
— Софистика. Ние не знаем как и защо става това. Ти знаеш ли? Аз — не. Възможно е някой от Великите магове в древността да е създал заклинание, което все още действа. Да се подозират Светлината и Мрака в съзнателна дейност, това е…
— Това е същото като да предположиш, че Сумракът създава Огледалото и го изпраща на губещата страна… — каза меко Олга.
Хесер замлъкна.
Именно замлъкна, а не просто млъкна. Поседя, вторачен в масата, после рече:
— Версията се приема. Тя е нелепа. Не ми харесва… защото се боя от нещо подобно. Но се приема като версия. Други?
Надя отново вдигна ръка.
— На мен ми се струва, Борис Игнатиевич, че сега изобщо не е нужно да гадаем — каза тя. — Е, какво значение има кой точно се е появил? Нали вече знаем, че е много силен и върши странни неща. Нека! Трябва да разберем какво точно иска.
— И? — попита Хесер.
— Тат… Антон… — Надя се изчерви.
— Няма проблем, в течение сме, че той ти е татко — изрече Хесер неочаквано меко. — Говори.
— Всичко е започнало с това, че татко е видял момче пророк, което го е било страх да излети, защото самолетът е трябвало да падне — започна Надя, явно смутена. — Е, той е спасил момчето и майка му, нали? А ако някой също е искал да го спаси, но е постъпил по по-простия начин, като е спасил целия самолет? Точно затова самолетът не е паднал. И когато е разбрал, че момчето вече го няма там, е тръгнал да го търси…