— Пфу, Хесер! — потвърди догадката ми Олга.
— Не забелязвате ли нищо необичайно? — попита Хесер.
Огледах се. Казах:
— Сумракът. Синият мъх. Всичко е както обикновено.
— Ние сме на втория слой — изрече замислено Олга. — Откъде се е взел тук син мъх?
Честно казано, мъхът не беше много. На места — петна на пътя, на места — петна по стените. Безцветността на втория слой ги правеше едва забележими, но наистина ги имаше.
Син мъх — на втория слой на Сумрака!
— Никога не съм виждал такова нещо — признах си аз.
— Работата е там, че и аз не съм виждал — каза Хесер. — Освен…
Но той не успя да завърши — право пред челното стъкло на ролс-ройса избухна огнено кълбо.
Глава 5
Ако трябва да се раздели цялата съществуваща магия на два вида, то най-лесно би било това да са бойна и битова магия. Противно на мнението на начинаещите Различни, „битовата“ ще се окаже два пъти, че дори и три пъти повече. На първите занятия в Нощния патрул това старателно се набива в главите на новаците — магията не е предназначена за зло, за война, за убийства… На всяко огнено кълбо или „Целувката на усойницата“ ще се намерят пет на брой мирни заклинания — „Мелачката“ за раздробяване на боклука, „Ютията“ за гладене на чаршафи, „Шилото“ и „Свредела“ за пробиване на дупки в домашни условия, „Прометей“ за лесно и удобно разпалване на огън или за барбекю…
Впрочем новаците доста бързо осъзнават, че почти всички битови заклинания работят прекрасно и в бойни условия. По същество единственият им недостатък е, че са или по-бавни, или изразходват повече Сила, отколкото специализираната бойна магия. За времето, за което един начинаещ създава и настройва „Свредела“, или притиска към физиономията на врага „Ютията“, могат да се хвърлят десет „Тройни остриета“.
Затова след краткотрайния интерес към нестандартните начини за прилагане на „Мелачката“ или „Отдушника“, повечето Различни престават да експериментират и започват да използват битовата магия в бита, а бойната — в битките.
С изключение на някои Различни. Тези, които рано или късно заслужат почетното звание Боен маг.
Именно те в края на краищата осъзнават главната истина — че е много лесно и ефектно да бухаш някого с огнени кълба или да го смажеш с „Пресата“. Но освен това и става много бавно. Защото противникът очаква това от теб. И се прикрива с „Бариера на волята“, „Сфера на отрицание“, „Щита на мага“… Ето, стоят един срещу друг Светъл и Тъмен маг, обстрелват се със заклинания, прикривайки се от тях, като при това понякога успяват и да изругаят. Това може би е за добро. Все пак повечето магически битки се водят не до смърт, а докато противникът не се предаде или не напусне полесражението. Иначе вече отдавна да сме се избили…
А ако в битката участва истински Боен маг, тогава всичко протича по съвсем различен начин. Той ще приложи старата добра лечебна „Върбова кора“ или веселият й тъмен вариант „Аспирин“. И изненаданият от този вариант негов враг внезапно установява, че температурата на тялото му е паднала до температурата на околната среда. Бойният маг не запраща „Тройното острие“, той използва простичкото „Ренде“, с помощта на което Светлана прави за Надка витаминозна салата от ябълка и морков, а аз мия тенджерите, ако нещо загори… И противникът изтънява с някой и друг милиметър. От всички страни едновременно. Обикновено след това никой не е в състояние да продължи битката.
Разбира се, аз не съм дорасъл до истински Боен маг. Но отдавна вече не хвърлям огнени кълба.
Впрочем, огненото кълбо, което в момента летеше към нас, беше достойно за уважение. Това беше огнено кълбо премиум клас, казано на езика на мениджърите на търговски компании. Това беше цар на огнените кълба, казано поетично. Това беше алфа огнено кълбо, както би казал един биолог. Това беше огнено кълбо с диаметър три метра, както би отбелязал някой много хладнокръвен математик.
Това беше толкова страшно огнено кълбо, че някои биха напълнили гащите!
— Мамка ти! — изкрещя Хесер, завъртайки волана. В мигове на истински ужас само руският език можеше да предаде всичките му чувства. Гордея се с великата руска култура!
Ролс-ройсът свърна наляво — като всеки шофьор Хесер неволно зави така, че да подложи на удар не себе си, а своя съсед. Нищо лично, просто рефлекси.