Зеленият огън угасна.
Младежът изтръска от наметалото си някакви лепкави зелени искри и ни погледна. Този път — съвсем не доброжелателно.
— Охо — каза Олга, обръщайки се към нас. — Значи не ни е грижа и за „Тайгата“…
— Ще стане нещо страшно — съобщи Хесер, след което си свали сакото и го хвърли на земята. Той какво, да не беше решил да се бие с юмруци?
Младежът, изглежда, не възразяваше и срещу ръкопашния бой — тръгна в кръг, заобикаляйки замразения от „Фризера“ участък от пространството. И въпреки симпатичния му, благообразен облик, аз някак много ясно си спомних думите на Пастухов.
Тигър…
И в този момент се чу звукът на работещ двигател. Бойният маг Жермензон най-накрая ни беше догонил заедно с екипа си. Те изскочиха от колата, според мен даже преди още да е спряла. В движение Гарик направи „Щита на мага“, при това, съдейки по мощността — използвайки някакъв служебен амулет. Жермензон тръгна напред, Алишер го последва, леко наклонил глава и притиснал длани към сърцето си — явно се канеше да зарежда Жермензон с енергия.
Младежът се спря, оценявайки разположението на силите. Честно казано, не беше ясно на какво разчита в тази ситуация — срещу него имаше четирима Висши магове, плюс двама оперативни работници, макар и отстъпващи му по сила, но с нелош боен опит.
Жермензон прекара ръка от долу нагоре, сякаш вдигайки невидима тежест. Земята между него и непознатия се изду. Израсна триметров стълб. Той затрептя, после придоби очертанията на гротескна човешка фигура, до която боксьорът Валуев би изглеждал строен и красив, макар и дребен на ръст манекен.
Случвало ми се беше да се срещам с големи. Може би дори по-често, отколкото ми беше необходимо за обща култура. Но виж, сътворяване на голем, при това толкова бързо, без разните там изписани в глината руни и манускрипти, без явно програмиране, виждах за първи път.
— Ох, пак тези еврейски номерца! — възкликна Олга.
Младежът явно се смути от голема. Той направи някакво неуловимо движение и върху голема сякаш рухна чудовищна тежест, която го смаза и го натика обратно в земята. Само че това не притесни голема. Той се абсорбира в земята и веднага изскочи от нея на друго място, много по-близо до непознатия. И посегна с грамадната си ръка към него.
Отново леко движение на пръстите, помръдване на устните и протегнатата към непознатия ръка започна да се разпада, посипа се по земята във вид на глинени буци, сякаш минаваше в движение през невидима месомелачка.
Големът не обърна никакво внимание на това — продължаваше да протяга ръката си. Падащата на земята глина се движеше и се съединяваше с краката му, така че нямаше никаква загуба на маса.
— Ше илех адони а нехбад ми а маком а зе! — извика Жермензон.
Младежът отстъпи крачка назад. Хвърли бърз поглед към нас. После към Жермензон.
И в този момент мракът зад гърба му се сгъсти. Оформи се носеща се във въздуха мастиленосиня каляска. От каляската се подаде шипест крак, наподобяващ крайника на гигантска богомолка. След крака се появи и собственикът му — неотстъпващ по ръст на голема демон.
Уви, кавалерията беше закъсняла. Младежът хвърли бърз поглед към демона, разпери ръце и изчезна. Без никакво пламване, блясък, искри. Без да отваря портали, без да се разтваря във въздуха и без да пропада вдън земя. Просто изчезна.
Много разумно. Ако срещу теб са се изправили шефовете на Нощния и Дневния патрул, плюс съпътстващите ги Висши — най-добре е да се ометеш някъде по-надалеч.
Големът се поколеба, а после потъна в земята. Обикновено големите, създадени за изпълнението на една конкретна задача, се разпадат на прах. Но този не се разпадна… и, изглежда, не смяташе задачата си за изпълнена.
— Здравей, Завулоне — каза Хесер.
Демонът се трансформира в човек — обикновен невисок човек на неопределена възраст, с незапомнящо се лице. Винаги съм се чудел защо Тъмните обикалят из ниските нива на Сумрака в заплашителен облик. Някога си мислех, че там се крият неведоми за мен опасности, но вече отдавна не съм начинаещ неопитен маг. Преминавал съм през Сумрака от край до край, през всичките му слоеве, и знам, че там няма никакви кръвожадни твари.
Или все пак не съм прав? Може би Тъмните си имат свои пътища, различни от нашите?
— И ти здравей, Хесер — кимна Завулон. — Каква беше тази отвратителна твар?
Засмях се. И се кикотих, докато върху лицето на Хесер не се изписа разбиране.