— Ти отвратителен злобен демон ли видя, Завулоне? — попита той.
Тъмният се навъси. Кимна.
— А аз видях хитър застаряващ мъж — каза Хесер. — Антон, предполагам, приятен и простодушен младеж. Жермензон — мъдър стар евреин. Олга — ловка и коварна жена.
— Забрави да кажеш, че си видял не просто хитър застаряващ мъж, а още и много скромен хитър застаряващ мъж — обади се Олга.
— И изпълнен със самоуважение — изсумтя Завулон. — Но, между другото, той изчезна едва когато се появих аз.
— Може би той просто има добре развито естетическо чувство… — промърмори Алишер. Но тихо. За един обикновен Светъл маг не е най-добрата идея да се кара с Висш Тъмен.
В апартамента, в който живееше малкото семейство Толкови, се качихме трима — аз, Хесер и Завулон. Преди това Завулон учтиво потвърди, че Дневният патрул не предявява претенции към инициирането на момчето пророк, но на него, Завулон, би му било интересно да хвърли един поглед на хлапето. Просто за обща култура. Защото истинските пророци се срещат веднъж-два пъти на поколение, а пък на такива, подир които е тръгнал на лов „тигър“, не е попадал никога.
— Имаш ли някакви идеи по този повод? — попита го Хесер, докато се качвахме с асансьора.
Завулон кимна и даже леко се усмихна.
— Да, Хесер. Имам. Колко хубаво е, че вие срещнахте това момче и то не е наша грижа.
— Виж ти, Дневният патрул се отказва от пророк — промърмори Хесер. — Ти сигурно и не би воювал за него срещу „тигъра“?
— Бих — призна си Завулон със съжаление. — Алчността би ме принудила. Но това, че четирима Висши Светли не само не са могли да победят един чужденец, но дори не са го изплашили, изобщо не ми харесва.
— И какъв е той, този чужденец? — попитах аз.
Завулон ме погледна и в очите му проблесна нещо, което изобщо не ми хареса. Не, сега между нас няма лична вендета. Но сме си направили доста гадости един на друг. Така се случи, че аз, още докато бях редови сътрудник на Патрула, успях да напакостя на Завулон… и да му стана личен враг. Сега имаме нещо като примирие.
Но Тъмните стават Висши не защото умеят да забравят или да прощават. Те просто умеят да чакат.
— Не знам, Антоне, не знам — въздъхна Завулон. — Отначало си помислих, че все пак става въпрос за огледален маг. Но Огледалото отразява само чуждата сила, не и външността. А и той се държеше… — Завулон млъкна.
— Продължи — подкани го дружелюбно Хесер. — Какво толкова?
— Между другото, нали не си забравил, че сега ви помогнах? — попита Завулон.
Излязохме от асансьора на единайсетия етаж.
— Не съм забравил — каза Хесер. — И съм готов да ти се притека на помощ…
— На Дневния патрул — поправи го Завулон.
— На московския Дневен патрул — съгласи се Хесер, — в ситуация, в която това няма да навреди на целите и интересите на Нощния патрул или на хората.
— Уклончиво, но приемливо — кимна Завулон. — Враг мой любезни, аз даже донякъде ти съчувствам. Имам силното подозрение, че този ваш „тигър“ не е човек.
— Защо „наш“? — поинтересувах се аз.
— Защо не човек? — попита Хесер.
— Готов съм да отговоря на един въпрос — съобщи радостно Завулон. — Избирайте на кого от двата.
Хесер изсумтя презрително и каза:
— Общо взето, отговорите и на двата въпроса са елементарни. Той изобщо нямаше аура. Едва ли би могъл да я замаскира пред няколко Висши. И изглеждаше различно на всеки от нас. Значи изобщо не е материален, а просто се отразява в съзнанията ни. А е „наш“, защото се интересува от момчето, което сега е под наша закрила.
— Тоест изобщо няма нужда от отговорите ми? — зарадва се Завулон.
Понякога ми се струва, че те могат да пикират така вечно.
— Отговори на въпроса на Антон — каза Хесер. — Защо „тигърът“ е наш проблем?
Завулон кимна.
— Така да бъде. Според мен работата не е там, че той преследва момчето. Може би той просто е искал да го погали по главата и да му пожелае успех в борбата за делото на Светлината? Много по-интересно е, че „тигърът“ си тръгна след моята поява.
— Той просто не рискува да се бие на два фронта — каза Хесер, който с всяка изминала секунда ставаше все по-мрачен.
Завулон се разкикоти.
— Не се и надявай! Моето предположение е, че не е искал да ме нарани.
— Сродни души? — попитах аз.