— Ти си като малките деца, Антоне! — упрекна ме Завулон. — Кога това е пречело на Тъмните? В настоящия момент Дневният патрул ви отстъпва по сила. И ако той беше унищожил всички нас, Нощният патрул щеше да е просто обезкървен, докато Дневният би бил практически мъртъв.
— Поддържането на равновесието е работа на Инквизицията — каза Хесер. — За това ли намекваш?
— Не, Хесер. Намеквам за това, че равновесието се поддържа още и от самия Сумрак. Това е сумрачна твар. Ти може и да не вярваш в тях, но…
Няколко секунди Хесер и Завулон се пронизваха с погледи. Искаше ми се да кажа: „Ама не можете да се сбиете!“, но не бях сигурен, че ще се окажа прав.
Напрежението се разреди при отварянето на вратата на един от апартаментите. През вратата бавно, тържествено, като костенурка от черупката си, подаде глава една бабка. Всъщност тя не беше дори и на петдесет, но изглеждаше именно като старица, карикатурната руска „бабушка“ в представите на американците или европейците — подпухнала, със захабен халат, чехли върху дебелите чорапи и даже със забрадка. Да се побъркаш направо! Такива обикновено можеш да ги видиш само около църквата.
— И какво застанахте тук? — попита бабката. — Махай се от килимчето ми, изверг!
Завулон погледна учудено в краката си. Настина беше стъпил върху ъгълчето на килимчето, сложено от бабката пред вратата на апартамента й. Килимчето явно беше видяло и други, по-хубави времена. Някога е било част от голяма черга от синтетично влакно, за каквито са се редили на опашка в съветски времена. После, когато дори поливинилхлоридът се е обезцветил от изминалите години, чергата се е покрила с петна, на места е била изгорена от цигари, полежала е на неостъклената тераса. Валяли са я дъждове. Опитвали са я да я гризат побърканите градски молци. Обърнали са върху нея буркан с боя.
А после са разрязали полуизгнилата черга на парчета, които са започнали да слагат пред вратата като килимче.
Завулон кимна подчертано учтиво и отстъпи от килимчето.
— Да пиете ли дойдохте тук? — попита бабката. — Идете на деветия етаж, там живеят едни пияници. А тук хората са порядъчни.
Най-странното беше, че Завулон изобщо не се ядоса на бабката. Той я изучаваше с живия интерес на ентомолог, с когото се е опитала да осъществи контакт хлебарка. По-скоро Хесер кипна.
— Отиваме на гости при съседите Ви — казах аз. — Всичко е наред, не се безпокойте.
— При Олга? — зарадва се старицата. — Пристави сте, нали? Какво, не си плаща кредитите ли? А аз й казвах — няма какво да капризничи! Живее без мъж, отглежда си кюфтето, и ту ремонт прави, ту в чужбина се мотае… — В гласа й се прокрадна искрената ненавист на човек, който никога не ходи никъде… — Ту телевизор с плосък екран купува, ту води кюфтето си по секции и кръжоци…
— Антоне, направи нещо — помоли ме Хесер. — Аз… страх ме е да не се престарая.
— Да, поработи — кимна Завулон. — Ако искаш, я реморализирай. Обещавам да не включвам това към лимита ви намеси.
Навярно можех да се опитам да въздействам на бабката. Та тя не е била винаги такава, нали? Няма хора, които да са такива по рождение. Трябва да й се е случило нещо лошо… А може би е заради неизвестен на науката вирус, превръщащ хората в скотове?
— Няма да я реморализирам, страх ме да не се изсиля… — казах аз. — Идете да спите, бабо!
Дори не ми се искаше да разчитам името й. Сякаш се боях да не се омърся от мислите й.
— Да спя? — учуди се бабката.
— Ще спите точно десет часа — казах аз. — А когато се събудите, ще забравите за нас.
Бабката кимна и затвори вратата, като прибра главата в процепа в последния момент.
— Всичко е гениално просто — каза Хесер. И позвъни на съседната врата.
Отвори Олга Юриевна. Очите й бяха леко премрежени, както е при всеки човек, попаднал под мекото, но непреодолимо внушение на Различен.
— Влизайте! — изрече тя с тона на гостоприемна домакиня, отстъпвайки встрани.
Видях Семьон веднага — той стоеше насред стаята, притискайки към себе си с едната си ръка момчето Кеша, а с другата „държейки“ на спусък някакво много неприятно заклинание. Семьон е много опитен и умел. Но след като бях видял „тигъра“ със собствените си очи, разбирах, че никакъв опит и майсторство не би помогнал на Семьон.
При появата ни Семьон въздъхна с облекчение и махна с ръка, разпръсвайки заклинанието. После каза:
— Това са приятели, Кеша, всичко е наред…