След това се обърна към нас, още по-емоционално:
— Благодаря. Ако знаехте колко се радвам да ви видя! Дори и теб… Завулоне.
Глава 6
Във фентъзи книгите винаги съобщават честно на родителите на младите вълшебници, че детето им ще изучава вълшебство. В Патрулите никога не постъпват така. Първо, ние нямаме някакво специално училище. Различните се обучават от Патрула, а децата сред тях рядко са повече от една трета, защото способностите на Различен могат да се проявят на всякаква възраст. Сред Различните, както и сред шахматистите, няма отделни разряди за деца и за възрастни. Второ, родителите просто не бива да знаят това. И работата не е там, че те могат да се раздрънкат — това може да се предотврати лесно с най-обикновени заклинания. Проблемът е съвсем друг…
За многото векове, през които човечеството окончателно е изгубило вярата си в магията, а магьосниците и вълшебниците са създали Патрулите и са се разделили на Светли и Тъмни, ние сме добили немалък опит в общуването с хората. Представете си, че са Ви съобщили, че Вашият син или Вашата дъщеря са вълшебници. Отначало Вие най-вероятно ще се зарадвате на този факт (или ще бъдете огорчени, ако това противоречи на Вашата пламенна вяра или не по-малко пламенни атеистични убеждения). После… после ще се обидите. Разбира се, всички родители искат за децата си възможно най-доброто бъдеще. Но чак толкова хубаво… да осъзнавате, че Вие ще изживеете краткия си живот на обикновен човек, докато детето Ви ще може да извършва чудеса и ще живее стотици години — това не е лесно! Мнозина рухват и започват явно или неявно да изливат раздразнението си върху детето. А това, между другото, може да доведе до големи неприятности — децата умеят да се контролират много по-малко от възрастните.
Но главното не е дори в това.
Нека човек да се радва, че детето му е Различен.
Нека да го обича искрено и да не допусне в сърцето си даже и капка завист.
Обикновено това означава, че си имаме работа с добро, любящо семейство.
И тук започва най-трудното.
„Дъще, баба е тежко болна… нали ще можеш да й помогнеш?“
Ще може. Намеса от седмо равнище. Дребна работа, разбира се… но вече нарушава баланса между Патрулите.
„Синко, животът стана съвсем тежък… Защо не минеш с мен през работата? Там има един чичко, от когото зависи дали ще ми повишат заплатата… Ще можеш ли… да поговориш с него?“
Ще може. Намеса от седмо или шесто равнище. Освен това — разклащане на морала у младия Различен.
„Какви ги вършат, гадове! Та този закон ще загроби образованието ни!“
И даже не е необходимо да се казва нищо повече. Честното добро дете Различен гледа лъщящата физиономия на човека върху екрана. И неволно му пожелава злото.
Израства над главата на мъдрата чиновничка „Фуния инферно“. И то не от онези, които всеки ден се трупат от обикновените човешки проклятия, а истинска, сериозна. Толкова силна, че се налага Инквизицията да помирява Патрулите, изясняващи кой е виновен и кой какво дължи сега на другия. Затова най-добрият и единствен начин е веднага да се обясни на човека, без значение дали е голям, или малък: „Ти не си човек. Ти си Различен. Това не е по-добро, не е и по-лошо… просто е различно. Бедите и проблемите на хората не те засягат, както и ти не засягаш тях. Достатъчни са ти твоите собствени беди и проблеми“.
Може би не всички разбират това веднага, но рано или късно вече са наясно.
А родителите… те узнават, че талантливото им дете сега освен в обикновеното училище ще учи и в още едно, по-особено. Физико-химическо. Художествено. Или ще посещава пет пъти седмично кръжок по макраме. Няма никакво значение какво ще си мислят те, защото ще приемат всяка лъжа и никога няма да потърсят истината. Някога си мислех, че това все пак е жестоко. После разбрах, че не е жестокост, а твърдост. Добра жестокост.
Това, което наистина е жестоко, е да се инициира Различен, който е влюбен с цялата си човешка пламенност. И да му се обясни, че не, най-вероятно той няма да може да подмлади субекта на своята любов или да удължи живота му… че не трябва да разказва за случилото се никога, на никого… Навярно това прилича на живота на нелегален разузнавач, пратен в чужда държава. Само че Различните не са разузнавачи, а влюбените по принцип се разделят. Дори ако Различният е съгласен да обича обикновен човек и се примири с необходимостта да си мълчи и да гледа как се прокрадва безпощадната старост, самият живот отдалечава двамата един от друг все повече и повече с всеки изминал ден, с всяка изминала година. Променят се интересите им, вкусовете им, навиците им. И любовта умира.