Затова онези хора, които се отказват от възможното иницииране и си остават хора, навярно постъпват мъдро. Глупаво, но мъдро…
— Нищо ли не трябва да казвам на мама? — попита Кеша.
— Нищо — потвърди Хесер.
— Но Хърмаяни… — Кеша погледна Хесер изпод вежди. — Това е приятелката на Хари Потър…
— Знам — каза Хесер с одобрение.
— Тя разказа на родителите си.
— Спомни си, че после беше принудена да им изтрие паметта — отбеляза приветливо Хесер. — Повярвай ми, най-добре е да не разказваш нищо.
Да, след книгите на Роулинг стана много по-лесно да се работи. Децата схващат веднага основната концепция, само отсъствието на Хогуортс крайно ги огорчава. Хесер твърди, че Роулинг е написала книгите си по поръчка на лондонския Патрул, по-точно — и на двата Патрула, а разрешението за дозирано издаване на информация й е дадено от Инквизицията. Може и да е истина. А може и просто да се шегува. За Светлите Различни възможността да се пошегуват лесно заменя невъзможността да излъжат.
— Но ще си ходя в обикновено училище? — уточни Кеша с явната надежда да чуе „не“.
— Разбира се — каза Хесер. — Недоучилите вълшебници не са притрябвали на никого. Ще посещаваш нашето училище след уроците в обикновеното. Но сега… сега ще ти се наложи да поживееш известно време при нас, в Нощния патрул. Там има помещения за сътрудници, ще ти дадат стая, с голям телевизор, конзола за игри…
— Интернет — добави Олга.
Кеша леко пребледня — когато си на десет години, страхът от перспективата да се окажеш някъде без мама е много по-силен от радостта, че ще можеш да правиш магии. Но все пак попита доста твърдо:
— А мама ще разреши ли?
— Разбира се — кимна Олга. — Ние ще я убедим. Ще бъде за кратко. Няколко дни… може би седмица. И ще се върнеш вкъщи.
Завулон се усмихна саркастично, но си замълча. Той засега не бързаше да си тръгва — явно не можеше да се нагледа на истинския пророк. Двамата с него стояхме настрани, а Хесер и Олга седяха на дивана, от двете страни на Кеша, и на два гласа му описваха преимуществата на живота като Различен. Семьон, успокоен след страха, който беше брал преди да дойдем, пиеше чай в кухнята с Олга Юриевна. По принцип за времето, през което бяхме пътували, с него не се беше случило нищо страшно. Той просто беше установил, че е напълно лишен от възможността да се свърже с някого по магически път, не е способен да сканира околното пространство и да предусети бъдещето дори и минута напред. А и усещането за надвиснала опасност нараствало с всяка изминала секунда. Семьон не знаеше за „тигъра“, но бе осъзнал, че тук не става въпрос за обичаен сблъсък между Патрулите, а нещата са много по-сериозни. Така че бе застанал насред стаята с разни заредени заклинания, очаквайки кой ще се добере пръв до него…
— Това, че съм вълшебник, е интересно — каза нерешително Кеша. — А аз… задължително ли е да стана такъв? Не мога ли да си остана човек?
Хесер и Олга се спогледаха над главата на момчето. Завулон изсумтя.
— Можеш — призна Хесер. — Ако искаш. А ти искаш ли?
— Не — изрече твърдо Кеша. — Просто ми е интересно.
Злобната съседка, наричаща момчето „кюфте“, имаше известно право. Момчето беше пухкаво и кръглолико, като Шишко от книгата за Незнайко. Кожата на лицето му беше грапава, както обикновено се случва при възрастните хора и много рядко — при децата. За такива деца родителите казват с леко извинителен тон: „Знаете ли, той е много умничък и добричък…“.
Относно добротата — не знам, макар че аурата на момчето наистина беше хубава, еднозначно Светла, тук Завулон не можеше да направи нищо. Но виж, че е умничък — това, изглежда, беше самата истина.
— Всичко това заради самолета ли е? — продължи да разпитва Кеша. — Защото се изплаших?
— Да — кимна Хесер. — Самолетът наистина можеше да падне, ти предвиди опасността. И Антон — той кимна в моя посока — разбра, че си пророк.
— И спаси самолета? — уточни момчето.
— Както виждаш, самолетът не падна — измъкна се Хесер от отговора.
— Така че аз мога само да предсказвам? Нищо повече? — попита Кеша с явно огорчение.
— Не, защо? Просто това ще ти се получава по-добре от останалите неща — намеси се в разговора Олга. — Това е като с музиката. Всички се учат да свирят на пиано, дори цигуларите и флейтистите. За обща култура. Така че ще можеш да хвърляш огнени кълба, да спираш времето, да ставаш невидим…