Изведнъж страшно ми се допуши. Напоследък пуша рядко, но все пак се чувствам по-спокойно с пакет цигари в джоба. Погледнах Завулон — той се терзаеше, размачквайки в ръка дълга тъмна цигара. Спогледахме се и без да се уговаряме, тръгнахме към балкона.
Както си е нормално за един малък балкон в малък апартамент, той беше отрупан с всякакви вещи. Тук имаше шейна и старо детско колело, колекция празни буркани от сладко и туршии, голяма картонена кутия с всякакви вехтории, малка пластмасова кутия с инструменти. Кутията беше отворена и видях, че и чукът, и клещите са леко ръждясали. Кой си съхранява инструментите на неостъклен балкон? Ех, жени…
Или ще е по-правилно да кажа: „Ех, мъже!“? Трудно е да си самотна майка. Особено в Русия…
Запалихме — Завулон любезно ми поднесе огънче, тежкарски запалено между палеца и показалеца, аз не се погнусих. Дръпнах си дълбоко и казах:
— Май трябва да изпратим мамчето на почивка. За какво да виси тук, щом момчето ще е при нас? А така… може да свали някого, да се позабавлява…
— Пратете я — съгласи се Завулон. — Дневният патрул няма претенции.
— Нещо си много добър днес — казах. — И това не е на добре, извинявай за глупавия каламбур.
— Мога да си позволя да съм добър — усмихна се Завулон. — Докато ти, Антоне, се стесняваш от собствената си доброта.
— И защо?
— А откъде иначе такива думи? „Мамчето“, „да свали“, „да се позабавлява“… Опропастяваш собственото си добро предложение. Стесняваш се.
Замислих се и се съгласих:
— Да. Стеснявам се. В наши дни дори добрите вълшебници се стараят да изглеждат зли. Завулоне… кажи, а какво е това сумрачна твар?
— Чиста теория — усмихна се Завулон. — Не си го слагай на сърцето.
— Нали в Сумрака не живее никой — казах аз.
— Щом казваш, значи не живее — съгласи се с лекота Тъмният и аз осъзнах, че няма да получа никаква друга информация от него.
— Е, добре — казах аз, като с щракане на пръстите запратих угарката в полет от балкона, а с второ щракане я изпепелих в движение. — Благодаря и за това, че помогна. И че не прояви претенции към хлапето.
— Ако беше боен маг, щях да предявя, и то как! — усмихна се Завулон. — Момчето не е наше, разбира се, но винаги има възможност… Ако беше прорицател, също щях да се боря за него. Но пророк? Не, благодаря.
— Цениш прорицателите повече от пророците? — изумих се аз.
— Разбира се. Прорицателите говорят за това, което може да се случи — и бъдещето може да се промени. А пророците вещаят истината. Това, което е неизбежно. Защо трябва да се знае неизбежното, Антоне? Ако неизбежното е лошо, не си струва да се разстройваш преждевременно. А ако е хубаво, ще е още по-добре да бъде приятна изненада. Многото знания са много печал. — Завулон погледна цигарата в ръцете си. — Всичко хубаво, Светли…
Цигарата между пръстите му избухна с мрачен пурпурен пламък. Огънят се прехвърли върху пръстите му, пробяга през ръката, обхвана цялото му тяло. Завулон ми се усмихна през пламъка и изчезна.
Само догарящата цигара падна на пода.
— Позьор — казах аз. — Палячо… Самовлюбен изрод!
Демонстративният отказ на Завулон да се бори за момчето пророк ме плашеше. Може би това беше само блъф, но нещо ми подсказваше, че Тъмният казва това, което мисли.
Но без да издава всичко, което знае.
Толкова зле ли познаваше пророците, толкова слабо ли разбираше какъв е този Тигър?
И какво представлява сумрачната твар?
Завулон говореше така, сякаш Хесер би трябвало прекрасно да го разбира. Значи и Хесер знаеше…
Но аз, разбира се, не попитах нищо шефа. Борис Игнатиевич си има свое мнение за това какво е необходимо да знаят подчинените му, за да се справят успешно със задълженията си.
Пребиваването ни в апартамента на Толкови завърши точно така, както предполагах. Майката на момчето беше настанена в кола и, придружена от Игор, Алишер и Жермензон, потегли към летището, за да излети с редовен полет за Барселона и да си отпочине в курорт. Явно тя беше добра майка, ако се съди по това, че на Семьон му бяха необходими две внушения от шесто равнище, за да я убеди да остави момчето под наша опека, а самата тя да си отпочине из каталунските плажове. Е, а за нас шефът отвори портал право до офиса на Патрула.