— Е? — напрегнах се аз.
— Щом в Сумрака има растения…
— Какви растения?
— Синият мъх! Значи трябва да има и такива, които го ядат.
— А кой изобщо яде мъх? — попита Светлана.
— Елените — отговорих машинално аз. — Но този… той изобщо не приличаше на елен. На козел — да, но не и на елен…
— Антоне!
— Какво толкова съм казал? — измънках. — В критична ситуация сме…
— Вече няма критична ситуация! Някой преследва момчето пророк. Е, и какво от това? Никой не може да се изправи срещу целия Патрул, още по-малко пък ако и Тъмните помагат. Хесер сега ще се свърже и с Инквизицията, ако вече не се е свързал. Ще се поровят из архивите. Ще открият каква е работата. Вероятно някаква секта. Като с Братята на Регин, спомняш ли си? По-добре кажи какво предпочиташ — да довариш борша или да се позанимаваш с Надя по математика.
— Избирам математиката — отвърнах аз. — Не умея да готвя борш.
Секта… Може би наистина? Кротували са си няколко века, чакали са пророка. Може би искат да им разкрие смисъла на живота? Кротували са си, чакали са го… Зареждали са артефакти с енергия, тренирали са се да ловуват…
Хубава версия. Екзотична, но разбираема. Искаше ми се да се надявам, че е вярна.
Глава 7
Надя беше зле с математиката. С езиците беше добре, а тя принципно учеше сама, без да използва магия. Историята й вървеше прекрасно, беше й много интересна, при това — и човешката история, и тази на Различните. Също така четеше много и с удоволствие.
Обаче математиката не й се удаваше.
Криво-ляво се справихме с квадратните уравнения (ако щете ме смятайте за садист и викайте на помощ детския омбудсман, но Надя учеше в училище, където програмата не съответстваше на утвърдената от Министерството на образованието). Дъщеря ми с облекчение затвори тетрадката и си легна с книжка в ръка. Погледнах бегло обложката и реших, че това е някакъв клонинг на „Хари Потър“ — там беше изобразено одухотворено момче, правещо заклинания (е, или по някакъв странен начин обвило ръцете си със светеща синя мъгла и мрачно смръщило чело). Самият аз отидох в хола, взех си една книжка на Тери Пратчет и легнах с нея на дивана.
Какво друго му трябва на семеен и немлад вълшебник за пълно щастие след бурно прекаран ден? Да почете за измислени вълшебници, докато жена му готви борш, а дъщеря му е заета с нещо тихо и спокойно.
— Татко, значи сумрачните твари наистина съществуват?
Погледнах към Надя. И защо не й се чете?
— Сигурно. Не знам.
— И те преследват пророци?
— Не вярвай на всичко, което се говори в приказките — отвърнах аз, прелиствайки страницата. Магьосникът Ринсуинд се беше забъркал в поредната неприятност, от която, естествено, щеше да се измъкне. Героите винаги се измъкват, ако авторът ги обича… и ако не е уморен от тях.
— Но това не са приказки!
— Какво? — Взех от ръката на дъщеря ми книгата, отворих я на титулната страница. Аха… наистина. Издателство „Различна дума“. Печата книги и други хартиени издания за Различните. Както за Светлите, така и за Тъмните. Разбира се, те не издават нищо особено сериозно, истинските заклинания са или твърде секретни, за да се печатат, или не издържат механичното пренасяне на текста върху хартия. Има неща, които могат да бъдат предадени само с думи и примери. Е, а да се печатат самите основи… тук не е особено важна дори самата секретност, ако такава книга попадне в обикновен магазин (както се случва понякога), ще я сметнат за детска книжка или за графоманска фантастика. Книжката се казваше „Детството на бележити Различни“. — Това нещо учебно ли е?
— За извънкласно четене. Истории за детството на велики вълшебници.
На мен не ми се беше налагало да уча в училище за магове. В онези години не откриваха чак толкова много Различни и не бяха сметнали за целесъобразно да отварят училище. Така че се учех направо в процеса на работа…
Прелистих главата за Мерлин, за Карл Цемиус, за Мишел Лефрой, за Пан Чанг. Натъкнах се на статията за Хесер и се усмихнах, докато четях първите редове: „Когато великият Хесер бил малък, живеел в планините на Тибет. В детството си бил грозно болнаво дете, често се простудявал и дори го наричали с обидното прозвище Джору — «сополивия». Никой не знаел, че в действителност Хесер е Различен, един от най-силните Магове на Земята. За това знаел само Тъмният Различен Сотон, който мечтаел да направи Хесер Тъмен…“.