— По-нататък — нетърпеливо ме помоли Надя. — За Еразъм…
— Нима Еразъм Ротердамски е бил пророк? — учудих се аз, отваряйки книгата на съответната страница. Лентата за отбелязване на страницата беше розова, с феички от някаква анимация на Дисни. — А… Дарвин…
Авторът не си беше направил труда да глези младите читатели с разнообразни начала на главите. Впрочем, това даже придаваше на повествованието известна епичност.
„Когато великият пророк Еразъм Дарвин бил малък, живеел в селцето Елтън в Ирландия. Бил мечтателно и романтично дете. Често бягал от къщи, лягал на полето с цъфтящи детелини и разглеждал цветчетата. Еразъм бил убеден, че растенията умеят да обичат като хората и че даже имат свой сексуален живот. По този повод написал забележителната поема «Любовта на растенията». Но това се случило по-късно…“
Затворих книгата и погледнах заглавието. „Помагало за извънкласно четене за Различни на прогимназиална и гимназиална възраст.“ Изхъмках.
— Татко, нали не си мислиш, че не знам нищо за сексуалния живот? — попита Надя.
Погледнах я.
— Надя, ти си на десет години. И да, мисля, че не знаеш нищо.
Надя леко се изчерви. Промърмори:
— Та нали гледам телевизия. Знам, че възрастните се целуват и се прегръщат…
— Стоп! — паникьосах се аз. — Стоп. Искаш ли да поговориш за това с мама?
— Добре — кимна Надя.
Опитах се да й върна книжката.
— Значи е истина за Сумрака? — повтори Надя.
— За Сумрака? А, да… — Продължих да чета по-нататък. — Ето че Еразъм се научил да влиза в Сумрака… Ето че Различните решили да го привлекат в Патрула… виж ти, в Дневния… Какво?
Седнах на дивана и се вторачих в текста.
„Пророците и предсказателите винаги са много ценени в Патрулите, защото дарбата им се среща рядко — особено дарбата на истински пророк. И ако пророкът започне да служи на едната от силите, това може да доведе до големи беди. Затова самият Сумрак се старае да не допусне това. Ако пророкът може да каже нещо много, много важно, което Различните не трябва да знаят, при него идва сумрачна твар. Тя се ражда от дълбините на Сумрака и силата й е безкрайна — никой от Различните не е способен да я спре или да я победи. Тогава или Различните оставят пророка на мира, или сумрачната твар го убива — за да не се случи голяма беда… На малкия Еразъм му провървяло. Когато разбрал, че сумрачната твар е по следите му, отишъл при любимото си дърво — стар хралупест бряст — и извикал пророчеството право в хралупата. Когато пророкът изрича главното пророчество на живота си, той не помни какво точно е казал. Сумрачната твар разбрала, че никой няма да узнае за пророчеството, и оставила Еразъм на мира…“
По-нататък започваше разказ за това как хитроумният Еразъм убедил Патрулите също да го оставят на мира и живял щастлив живот, като за забавление създавал го̀леми и карал трупове да се изправят, а и често правел обичайните за Различните предсказания, като понякога шокирал околните, например съобщавайки им през седемнайсети век за Големия взрив, или за реактивните двигатели на кислород и водород, или за случайното зараждане на живота в океаните. Казвал по нещичко и за своя внук Чарлз, много по-известен от него самия. С течение на времето Еразъм се оттеглил от активна дейност, инсценирал собствената си смърт, както е прието да се прави сред Различните, и сега живее някъде във Великобритания, като не желае да се вижда с никого…
Бързо прелистих главата до края. Интересно, с какво е толкова забележителен този пророк, за когото лично аз никога не съм чувал? А, ето…
„Навярно ще попитате, с какво е толкова забележителен Еразъм Дарвин? Ето с какво — той е измамил Сумрачната твар. Обикновено на пророците им се удава да направят главното си пророчество само когато го произнесат веднага след инициирането — дори на сумрачните твари им е нужно време, за да намерят жертвата. А Еразъм се досетил как да се избави от преследвача си едва когато звярът е бил по петите му, а пред погледа на пламтящите в тъмнината очи на тварта хората започват да приличат на любимите на Еразъм растения… Никога не бива да се отчайваме, никога не бива да се предаваме, дори непреодолимата сила може да бъде измамена — ето на какво ни учи животът на забележителния малък Различен Еразъм…“
— Очи, пламтящи в тъмнината… — казах аз и потърках горната част на носа си. — Тигър. Тигър…