— Вие знаете всичко — казах аз. — Пророкът Еразъм Дарвин. Единственият пророк, изплъзнал се на Сумрачната твар.
— Не знам — отговори простичко Хесер. — Има такава версия. Но аз я смятам за поетическа волност, отражение на обичайните свади между Светлите и Тъмните в Ирландия.
— Тигърът е нещо като огледало? — попитах аз.
— Не. Далеч не всеки пророк го преследват сумрачни твари. Тях изобщо не ги е грижа за баланса на силите между Патрулите. Ако… ако се вярва на легендите… те се опитват да предотвратят произнасянето на пророчества, които предвещават небивали беди и катастрофи. И унищожават всички, които им застанат на пътя…
— Вие сте знаели — казах аз. — Вие всичко сте знаели, Борис Игнатиевич…
— Е, не съм знаел! — промърмори Хесер. — Да не съм компютър да помня всичко? Завулон намекна за сумрачните твари. Аз не бях чувал нищо подобно, но блъфирах… че уж разбирам за какво става въпрос. Дадох команда на аналитиците, те преровиха базите данни и преди половин час ми дадоха същата тази книжка… плюс две страници с анализи и версии… Толик ли ти подхвърли информацията? Ще го лиша от премии до края на века!
— Никой нищо не ми е издавал — застъпих се аз за приятеля си. — Надя четеше тази книжка като извънкласно помагало, дойде да ме пита нещо. Аз прочетох. После… после цялото ни семейство се досети. За Еразъм, за Блейк, за тигъра…
— Явно сумрачната твар не се е явила пред Еразъм в образа на човек — усмихна се Хесер. — А той после е разказал това-онова на приятеля си, който, макар и да не е бил Различен, е умеел да вижда Различните…
— Борис Игнатиевич, трябва да помолим за помощ Инквизицията — казах аз. — Ако всичко това е вярно, то ние пред тигъра сме като…
Хесер не ми позволи да завърша изречението.
— Те отказаха, Антоне.
— Какво? — обърках се аз.
— Препоръката на Инквизицията е да не влизаме в конфликт и да дадем възможност на Тигъра да вземе момчето.
Той за пръв път произнесе думата „тигър“ така, че прозвуча като прякор.
— Но нали той… — аз погледнах накриво Кеша.
— Да, Тигъра ще го убие — кимна Хесер.
— Борис Игнатиевич!
— Момчето не чува — успокои ме шефът. — Сложих завеса. Просто за да не му пречат гласовете ни.
— Хесер, кой е Тигъра?
— Никой не знае, Антоне. Страшно рядка твар. Или пророкът успява да каже главното си пророчество и Тигъра го оставя на мира, или… или той убива пророка и си отива. Предполагам затова пророците са толкова редки. Той обикновено ги намира преди нас.
— Какво е това „главно пророчество“?
Хесер въздъхна. Погледна демонстративно часовника си. После ми посочи едно от креслата, самият той седна на съседното. Погледна накриво към Кеша, закани му се с пръст. Момчето отново затвори очи.
— Най-първото пророчество, което изрича пророкът, встъпвайки в сила, се нарича главно. То може да е много важно, може и да е дреболия. Но има една… такава версия… тук стъпваме на много несигурна почва, Антоне.
— Не протакайте.
— Има версия, че първото пророчество не е предсказване на реалността, а нейно изменяне. А има и друга… че пророкът, естествено, не е способен да промени бъдещето. Но той избира едно от възможните течения на реалността, проявява го и… го фиксира. Казано с фотографски термини.
— Вече няма такива фотографи, които проявяват и фиксират — промърморих аз. — Тоест Тигъра предотвратява първото пророчество, защото ако е ужасно — то ще се случи?
— Точно така. Предскаже ли момчето Трета световна, тя ще избухне. Предскаже ли падането на няколкокилометров астероид, той ще падне…
— Но това, което ми каза той на летището…
— Не е било пророчество. Предвестници. Пророчеството трябва да го направи сега, след инициирането. Обикновено — през първото денонощие. Понякога още в първите часове.
Погледнах пълното момче, разшавало се в голямото протрито кресло. Попитах:
— Вие какво искате да направите, шефе?
— Да тласна момчето, така че все пак да изрече главното си пророчество. Та нали изобщо не е факт, че ще е ужасно. Изобщо не ми се иска, Антоне, да отстъпвам пред някаква непонятна сумрачна твар, която дори не желае да разговаря с нас!