— Аз съм Различен — отвърна Семьон. — Надявам се, че съм добър. Но съм Различен. Боя се, че за нас няма Бог…
— Момчета, а може ли един въпрос? — обадих се аз.
— Да? — оживи се Лас.
— Ако знаеш, че е невъзможно да победиш, но ако не се сражаваш, някой ще загине… Какво ще направиш?
— Ако е невъзможно, то защо и аз да загивам? — попита Лас.
— Ако трябва да се сражаваш, не е важно дали ще победиш — отвърна Алишер.
— Какво, зле ли са нещата с момчето? — намръщи се Семьон.
— Хора, чухте ли за Сумрачната твар? — продължих аз да ги разпитвам.
Настана тишина.
— И аз току-що научих. Това е, защото не четем детски книжки. Само не знам дали трябва…
— Щом си започнал да говориш, говори — каза Семьон. — Или говориш веднага, или изобщо не се обаждаш. Всичко останало е нечестно.
— Струва ми се, че Хесер ни е предоставил сами да избираме — казах аз. — Хора, тази нощ офиса ни ще го щурмуват. По-точно, ще го щурмува… И ние не можем да победим.
Глава 8
Честно казано, даже ми се стори, че Хесер ми даде мълчаливата си благословия да събера доброволци. Някак веднага си представих как ще стане всичко — аз разказвам на момчетата, те разказват на приятелите си, в офиса се събира целият Патрул и когато се появи Тигъра, го посрещат всичките московски Светли… И дружно му дават отпор. В края на краищата, кой е казал, че е невъзможно Сумрачната твар да бъде победена? И това ми било аналитици… Произход — неизвестен, сила — неизвестна, цели — не особено ясни, невъзможно да се победи…
Ще победим! Ще се съберем цяла тълпа — и ще победим. Заедно и срещу дявола е по-весело да се биеш. Нима Семьон, Алишер и Лас ще се съгласят, че едно беззащитно дете трябва да се предаде на неизвестна твар?
— Ако някой от нашите беше попаднал в подобна неприятна ситуация — бих се намесил — каза Семьон. — Ако беше дъщеря ти… Пфу-пфу… — Семьон почука по масата. — Но заради това момче — не.
— Та той е наш! — възмутих се аз.
— Той е Светъл Различен — кимна Семьон. — Но не е наш. Може би след година вече щеше да е „наш“. След месец. Но не и сега. А и нали ти самият казваш, че е невъзможно да се победи. Нима ще е по-хубаво, ако всичките умрем?
— А откъде да знаем, че е невъзможно? — възмутих се аз.
— Съдейки по днешния сблъсък — невъзможно е — отговори спокойно Семьон. — Нямаме шансове. И е глупаво да губим целия Патрул заради едно дете.
— Семьон е прав — кимна Алишер. — Не ме е страх да загина в битка, ако има шанс за победа. Но тук — тук играта не е от нашето равнище. Аз го видях… не ми хареса. Да се надяваме, че Хесер ще научи момчето да пророкува.
— Та ти нали току-що каза, че ако трябва да се сражаваш, не е важно дали ще победиш!
— Да, но тук не е наложително да се сражаваш.
Погледнах към Лас.
— Защо пророкът е противно дебело момченце, а не красива млада девойка? — възкликна Лас. — Няма мотивация да направиш саможертва!
— Ти, струва ми се, се готвеше да се кръщаваш… — напомних му аз.
— Именно. И искам да успея да го направя. Знаеш ли, дори тъпите рицари, които само това и чакали, да им се отвори възможност за бой, тичали да се бият с дракона, когато той отвлече млада мома, а не момче пастирче.
— Някаква много егоистична ти е мотивацията — казах аз злобно.
— Естетична — поправи ме Лас. — Ако трябва да жертваш себе си — нека да е заради висша цел.
— А животът на един пророк не е ли висша цел?
— Пророците обикновено изказват мрачни прогнози — промърмори Семьон.
Погледнах ги и у мен се прокрадна неприятно предчувствие.
— Вие какво, да не сте обсъдили вече ситуацията? — попитах.
— Разбира се — каза Семьон. — Не знаехме с кого си имаме работа. Но не трябва много акъл да се сетиш, че нападението ще се повтори.
— А ако аз се заинатя и тръгна да защитавам хлапето? — погледнах Семьон право в очите.
— Тогава ще ти помогна — кимна Семьон. — И ще загинем заедно. Така че те моля да не го правиш. Помисли си за Светлана. За Надя. И кажи честно — готов ли си да умреш за едно непознато хлапе?
Погледнах приятелите си.
Замислих се за няколко секунди.
Представих си Света, Надя…
После хлапето пророк.
Казах:
— Не, Семьоне. Не съм готов.
— И си прав — кимна Семьон. — Висши чувства, благородни пориви, лекомислена смелост, отчаяна жертвоготовност — всичко това е прекрасно. Но трябва да има причина. Истинска. Иначе всичките ти светли стремежи не са нищо повече от глупост. Хрониките на Патрулите помнят много Различни, които са били благородни, но глупави. Ала те са останали само в историята. И уви, не като примери, достойни за подражание.