Маговете седяха с гръб към мен, което впрочем изобщо не им попречи.
— Влизай, Антоне — дружелюбно ме покани Жермензон.
— Искаш коняк — не по-малко сърдечно каза Глиба. Именно каза, а не попита.
Седнах безмълвно при тях, взех си чаша. За мое учудване конякът се оказа не френски, а молдовски — тумбеста бутилка с надпис „Сюрпризен“.
— За победата на силите на Доброто — каза Жермензон, отпивайки от своята чаша.
— Над силите на разума — подкрепи го Глиба.
Изпих чашата си на екс и веднага съжалих за това. Брендито се оказа неочаквано добро. Може да се каже дори прекрасно.
— Откъде го вземате? — учудих се аз.
— Трябва да знаеш мястото — усмихна се Глиба. — Виждаш ли, Емануилович? Нали ти казвах, Антон е разумен човек.
— Там е работата, че е човек… — промърмори Жермензон. Извади от джоба на сакото си продълговата кожена кутия и ми я подаде. — Искате ли пура, младежо? Горещо препоръчвам. Няма нужда от профанизиране с лимон, хубавият коняк върви най-добре с истинска пура.
Великите изглеждаха съвсем спокойни и отпуснати. По нищо не личеше да се подготвят за схватка с Тигъра. Само че тогава какво правят в офиса?
— Хесер разказа ли ви вече? — попитах аз.
— За Тигъра? — уточни Жермензон. — Да, разбира се. Срам за мен, всъщност. Чувал съм за такива неща… впрочем, много отдавна.
— И какво? — попитах аз рязко.
— Ще поседим до сутринта, ще си побъбрим по старчески — сви рамене Жермензон. — Ако дойде… е, ще видим. Няма да се бием, но виж, да му хвърлим поглед… за гледане не бият.
— Ще гледате как Тигъра ще убие момчето?
— Да си отидеш в подобна ситуация е още по-голяма проява на страхливост — отговори хладнокръвно Жермензон. — Ти по-добре разкажи какво ти пророкува хлапето на летището. Дума по дума. Може Хесер да е сгрешил? Може момчето вече да е изрекло пророчеството си?
— А защо тогава Тигъра продължава да се мъкне подир него? — отговори с въпрос Глиба. — Нищо де, разкажи, Антоне. Наистина е интересно.
— „Вие сте Антон Городецки, Висш Светъл маг. Вие сте бащата на Надка. Вие… Вие всички нас…“ — разперих ръце. — Става ли за пророчество?
— Не — поклати глава Глиба. — Джору е прав, това е било предвестник, предизвикан от стреса.
— Но има нещо интересно! — повдигна пръст Жермензон. — Нали?
— Да — отвърна Глиба, сипвайки по още малко коняк в чашите. — Първо, пророчеството ще бъде адресирано. Прикрепено към Антон. Може би именно защото той е срещнал момчето?
— Или защото Антон го е спасил… — кимна Жермензон. — И е важно това, че е „бащата на Надка“. Малкият ни приятел не прилича на децата, които са толкова фамилиарни с момиченцата. Значи…
— Значи пророчеството е прикрепено и към Надя, и момчето пророк трябва да се сприятели с нея…
— И касае всички Различни — това „Вие всички нас“ тук не е напразно. Но финалната роля ще я изиграе Антон — изглежда, Жермензон си играеше не за първи път на мозъчна атака с Глиба.
— Много интересно, наистина! — засия Глиба. — Иска ми се да го чуя. Надявам се, че Джору ще успее да обясни на момчето как да пророкува.
— Джору може и да успее — каза Хесер, влизайки в стаята. — Но аз не успях.
Той седна при нас (странна работа — струваше ми се, че около масата преди това имаше само три стола), взе си чаша (а върху масата със сигурност нямаше четвърта чаша, още по-малко пък — пълна!). Погледна ме, изхъмка, отпи от коняка. Каза:
— Топката не влиза във вратата. Хлапето е Различен, наистина е пророк. Само че сме сгрешили, той не е Висш, а е първи-втори ранг.
— За пророк това не е от критично значение — каза Глиба. — Просто ще прави пророчества по-рядко.
— Тук работата не е в инициирането — продължи Хесер. — И не е в разбирането на техническите детайли. Обясних му това, момчето е съобразително. Но е необходима още и съответната настройка. Готовност да се пророкува. А тя се постига по-трудно. Какво ли не правих, нищо не се получи, той блуждае някъде из облаците…