— Страхувам се, че работата не е в целувките — казах аз. — Надя, поговори с момчето. Опитай се да разбереш къде е проблемът. Аз… аз ще бъда наблизо. След пет минути ще се върна.
Излязох, затворих вратата след себе си и си помислих, че след пет години вече няма да смея да оставям дъщеря си насаме с момчета. Виж я ти нея! Да го целунела! Май все пак трябва да изхвърля телевизора…
— Антоне!
Влязох в стаята, в която седяха Хесер, Алишер и Жермензон. Конякът в бутилката, изглежда, даже беше станал повече, което навеждаше на подозрения. Глиба беше изчезнал някъде, но смяната на московския прорицател с казахски боен маг изобщо не беше повлияла на начина, по който компанията си прекарваше времето.
— Имаше някакво… движение… — каза Хесер, вглеждайки се в мен. — Кажи, нали не си правил никакви глупости? Не си телепортирал хлапето оттук?
— Не, това е Надя — казах аз. — Повиках я… за да поговори с момчето. Откакто се помни, тя знае, че е Различна. Може би ще му подскаже нещо?
— Самоотвержен баща — каза Хесер.
— Но Вие нали това искахте? — уточних аз. — Когато сте казали на момчето, че ако няма надежда, не си струва да се старае.
Хесер бавно поклати глава.
— Не, Антоне. Благодаря, че цениш толкова високо всяка моя дума, но това не беше намек. Просто казах, че няма надежда. Не съм имал предвид дъщеря ти…
— А би било красиво… — изрече замислено Жермензон. — Жалко…
И в този момент „движението“, за което говореше Хесер, го почувствах и аз. Сякаш Сумракът се люшна, потрепна, изхвърляйки енергия, и застина.
— Ще отида да издърпам ушите на Надя — казах аз.
— Не е хубаво да се дърпат ушите на момичетата. — Хесер се изправи. — И това не е тя.
— Това е Тигъра — каза Жермензон, ставайки.
— Антоне, вземай дъщеря си и си тръгвай — Алишер извади от джоба си гривна от три преплетени обръча — златен, сребърен и меден. Вдяна я на лявата си ръка и я повъртя във въздуха, сякаш свиквайки с незримата й тежест.
— Какво правите? — попитах аз. — Нали казахте…
— Ние може всичко да сме казали — сви рамене Жермензон. — И изобщо… ако успеем да спечелим някой друг час, това може да реши всичко. Той няма да мине през Сумрака. Хесер?
— Не — каза твърдо Хесер.
— Можем все пак да помолим Инквизицията… или Завулон…
— Помолих. Преди четвърт час. Беше ми отказано.
— Тогава със свои сили — изрече бодро Жермензон. — Много любопитен… как го наричате това вие, младежите, Али?
— Експириънс — каза Алишер и тръсна ръката си с гривната. Тялото му се обгърна от бяло сияние. Той тръсна ръката си отново и сиянието угасна.
— Точно така — засия Жермензон. — Експириънс! Не мислех, че все още има нещо, което може да ме учуди, но този Тигър наистина е нов жизнен опит.
И в този миг отгоре нещо изгърмя. Силно и кънтящо — като взрив. Маговете вдигнаха глави, вслушвайки се.
— Семьон — каза Хесер. — А аз нали наредих да не се намесва… Жалко, че в Патрула не се практикуват телесни наказания.
— Могат да се въведат — оживи се Жермензон.
— Той внимава — каза Алишер. — Момчетата не искат да сдават офиса без бой. Е… поне символичен…
Хесер ме погледна.
— Антоне, твоята задача е проста. След като Тигъра се спусне по стълбите и се появи в онзи край на коридора, ще разполагаме с между три и пет минути. Можеш да направиш нещо… за да ти е чиста съвестта. Едно-две заклинания, но постарай се да не го разяриш… А после вземай дъщеря си и си тръгвай. Тя ще успее да отвори портал.
— Мога и сам — казах без особена убеденост.
— Чудесно. Тръгвайте си. Изобщо не се опитвай да вземеш хлапето със себе си. Не геройствай напразно, имаш още много да живееш.
— Няма да геройствам — кимнах аз, с отвращение разбирайки, че говоря истината.
— Ние също ще се постараем да го задържим максимално, а после ще се махнем — каза Хесер, не знам дали на мен или на Жермензон и Алишер. — Току-виж тези минути помогнат с нещо…
Горе нещо засвири пронизително — сякаш от малък отвор излиза пара под голямо налягане. Какви ги вършеха горе? Или това беше Тигъра?
— Красива сцена — изрече внезапно Жермензон. — И много позитивна… интернационална… Тибетец, казах и двама евреи се опитват да спасят малко руско момче…
— Аз съм узбек — отбеляза Алишер.
— А аз не съм евреин — поправих го.