— Антоне, а на Вас удобно ли Ви е да провеждате този урок? — попита учителката.
— Ами… не особено — намръщих се аз. — Да се обяснява на младежта, че всичките им грандиозни планове да облагодетелстват човечеството или родната си страна завинаги ще си останат нереализирани, че всичко, което можем, е да работим по дреболии, противопоставяйки се на Дневния патрул… Неприятно е, да.
— Но трябва да се прави — каза Хесер, без да откъсва поглед от компютъра. — Антоне, как в „Пейджис“ да се изключи маркираният списък?
— Отидете в „Изглед“ и отворете прозореца „Инспектор“, там има отметка… — погледнах учудено Хесер. — А Вие какво сте се хванали да усвоявате Маковете?
— Интересно ми е да научавам нови неща — отговори Хесер, пълзейки по масата с мишката. — Или смяташ, че съм твърде стар за това?
— Не, какви ги говорите, шефе? — отвърнах, отпивайки от чая. — Вие сте все още здрав старец.
— Трудно се прехвърлих от абака на аритмометъра — каза Хесер. — Докато от аритмометъра на калкулатора стана с лекота. И пишещата машина никога не ми е харесвала, по-рано даже имах стенографка… — Той млъкна и се усмихна на някакви свои спомени. Анна Тихоновна също се усмихна едва забележимо. — А компютърът веднага ми хареса. В него има нещо правилно… Вълшебно.
— Изцяло одобрявам — кимнах аз. — Да, наистина. Полезно е да се усвояват нови неща.
— А как е малкият ни пророк? — поинтересува се неочаквано Хесер.
— Учи се.
— Сприятели ли се с някого?
— С Надя — казах. — Предполагам, че това го знаете.
— Знам го — призна си Хесер. — На тази възраст ако момиче фрасне момче по носа, това става началото на дълго и силно приятелство. Жалко, че при възрастните е по-сложно.
— Аха — промърморих аз. Шефът не беше започнал разговор за Инокентий току-така, не се съмнявах в това.
— Обидно е, че така и никой не чу пророчеството му — продължи шефът.
— Обидно е — съгласих се аз, настръхвайки вътрешно.
— А Надя нищо ли не е чула?
— Нищичко. Измлатила е хлапето, за да го мотивира, и си е излязла.
— И не сме имали камери за наблюдение в тази стая — продължи да скърби Хесер. — Или сме имали?
— Имали сме. Само че Надя ги е… ъъъ… изключила.
— Изгорила ги е — уточни Хесер. — Между другото, защо?
— За да не чуе никой пророчеството.
— Логично, логично… — въздъхна Хесер.
Ние с Анна Тихоновна се спогледахме. Аз, разбира се, познавах шефа сто години по-отскоро, отколкото учителката ни. Но не беше трудно да се отгатне, че той води разговора към някаква ясна само на него цел.
— Знаеш ли какво ме безпокои? — Хесер изведнъж се облегна в креслото и отмести клавиатурата.
— Глобалните проблеми на мирозданието — избоботих аз.
— Да, прав си, Антоне. Именно глобалните проблеми на мирозданието. Убедих се, че не разбирам какво представлява Сумракът.
— Паралелна реалност, имаща слоеста структура — каза Анна Тихоновна. — Преминаването между отделните слоеве на Сумрака изисква изразходване на Сила — както за самия преход, така и за поддържане на собствената си жизнена дейност. Всеки слой на Сумрака все повече и повече ни отдалечава от нашия свят, но от шестия слой е възможен преход обратно в света ни — който по този начин се явява седми слой на Сумрака.
— Това е напълно изчерпателно обяснение… за Различен, който се обучава от един месец — каза Хесер. — Ще отбележа, че само преди десет години младите Различни бяха абсолютно уверени, че Сумракът има три слоя… а дори и аз самият не знаех за прехода от шестия слой в нашия свят. Но все пак какво представлява Сумракът?
— Паралелни светове — свих рамене аз. — Разбира се, това е обяснение на равнището на научната фантастика, но всяко друго ще е на равнището на фентъзито. Може даже да се предположи, че това са някакви вариации на нашия свят, такъв, какъвто би могъл да бъде… алтернативни светове, отделили се навремето от нашия…
— Или нашият свят се е отделил от някакъв друг — каза Хесер. — Добре, да допуснем. Нашата научна група също не може да каже нищо по-смислено. И научните центрове на Инквизицията не могат да добавят много… само ще внесат допълнително объркване със своите „тънки структури“, „тъмна материя“ и „квантови вариации“. Но все пак какво е Сумракът? Просто шест паралелни свята, които човечеството не е успяло да замърси?