— Защо? — учудих се аз.
— Как защо? Любимата му ботаника, на чиято почва започвахме да общуваме, за мен се оказа само предлог за запознанство… — В гласа на старицата се прокрадна смущение.
— Представи си, че имаш увлечение, фанатично и леко безумно — добави Хесер. — И изведнъж срещаш Различна, която споделя страстта ти… към колекционирането на пеперуди, да речем. Или към изучаването на лечебните свойства на кефира. Ти си общуваш с нея, радваш се… може би дори се влюбваш. И изведнъж разбираш, че всичко това за нея е само предлог да се сближи с теб и да узнае повече за Тебешира на съдбата, който някога си държал в ръцете си.
— Ясно — кимнах аз. — Еразъм не е ли сменил местожителството си?
— Доколкото успяхме да изясним — не — поклати глава Хесер.
— И къде живее? Явно в някоя пустош? Сред безбрежни треви и вековни дървета? Калуновите полета на Шотландия, суровите скали на Уелс…
— Живее в Лондон — изсумтя Хесер. — С годините започваш да цениш комфорта, повярвай ми.
— Командировка в Лондон — това не би било зле — изрекох аз замечтано.
— Значи тръгваш.
— Няма да споря — побързах да кажа аз. — С кого?
— Сам. Не се предвиждат никакви бойни сблъсъци. Нямаме никакви общи познати с Еразъм… освен Анна Тихоновна, но като се имат предвид обстоятелствата, при които е прекъснал контактът им…
— А Вие не се ли познавате с него? — попитах аз с надежда.
Хесер поклати глава.
— Не се познаваме. И Тома Лермонт не се познава с него. Можем да намерим контакт през трета-четвърта ръка, но това едва ли ще помогне.
— А аз си помислих… — рече Анна Тихоновна почти срамежливо. — Ами ако Антон вземе Кеша със себе си?
— Предполагаш, че Еразъм ще се трогне от момчето, чиято съдба е подобна на неговата собствена? — Хесер потърка горната част на носа си. — Как мислиш, Антоне?
— Не мисля, че един четиристотингодишен Различен ще е толкова сантиментален — отвърнах аз. — По-добре да взема Светлана.
— Веднага щом се върне в Патрула — усмихна се Хесер. — Отиди в Лондон, Антоне. Поговори с Еразъм. Току-виж може да ни разкаже нещо важно. А ако не… просто ще се поразсееш. Командировката ти е уредена, билетите са приготвени, вземи ги от счетоводството. Полетът ти е утре сутринта.
— Бизнес класа, надявам се? — пошегувах се аз.
— Да — кимна Хесер.
Някак веднага ми се отщя да остроумнича. Разбира се, Нощният патрул не е бедна организация, а командировките ни не са толкова чести… Но как така Хесер изведнъж развърза кесията си за бизнес класа?
— А дневните ми колко са? — уточних.
— Сто и двайсет паунда на ден. Плюс хотела.
Наистина ли не се шегуваше?
— В „Радисън“ ли ще съм, или в „Шератон“? — хвърлих още един пробен камък.
— Ще се задоволиш с малък традиционен английски хотел — каква по-добра възможност да разбереш една чужда страна?
— Борис Игнатиевич, къде е уловката? — не издържах аз.
— Никъде. Просто ти наистина работи добре напоследък. Смятай, че съм ти измислил отпуска на служебни разноски. Ако не постигнеш успех — няма да те мъмря; а ако научиш нещо, следващия път ще те изпратя на задача със служебен самолет.
— Стига да имахме такъв — измънках аз, ставайки.
— Тъкмо се каня да го купя — каза Хесер. — Как мислиш, кой е по-добър — „Гълфстрийм“ или „Ембраер“?
— „Як-40“ — отговорих аз и излязох.
Повече от всичко ме смущаваше, че Хесер, изглежда, не се шегуваше.
Защо му е притрябвал на московския Нощен патрул самолет?
По-добре да беше сменил климатиците, за да не изпукаме от жега през лятото!
Ако петнайсетте години служба в Патрула ме бяха научили на нещо, то беше, че Хесер не прави нищо току-така. Той не дава задачи нито изхождайки от чиста функционалност, нито от алтруизъм.
Да вземем например отдавнашната история с момчето Егор, неопределил се Различен, преследван от вампирите. Защо Хесер изведнъж ме изпрати на полева работа, да ловя нарушилите правилата кръволоци? Просто с цел да ме прехвърли от кабинетна към оперативна работа? Не. По-точно, не само заради това. А още и с цел да увие по-гъста димна завеса около момчето, да ми даде урок относно „добротата“ на Нощния патрул и „лошотията“ на Дневния. И, много вероятно, за да ме срещне със Светлана, завързвайки отношенията ни във възела, който би трябвало да доведе до раждането на Надя. Може би дори с цел да обясни — и на мен, и на останалите патрулни — какво е това „Огледален маг“. Защото може би вече е очаквал появата на Огледало и е подозирал, че на Егор му е съдено да се превърне в него, а не на горкия Рогоза… Между другото, има някакво съзвучие между името на руското момче и фамилията на украинския младеж — Егор и Рогоза…