Пфу! Започвам съвсем да откачам! Занимавам се с конспирология. Разбира се, Хесер е интригант и всичките му действия са с двойно и тройно дъно, но да прибавям към това и съзвучието на имената си е сигурна крачка към параноята.
Какъв беше истинският замисъл на Хесер, изпращайки ме в Лондон, и то при такива условия — великолепно заплатена командировка, полет в бизнес класа, безопасна и ненапрегната задача? Имаме достатъчно на брой по-слаби сътрудници и сътруднички, но големи професионалисти, които биха могли да се срещнат с Еразъм и да пробват да научат нещо от него.
Или Хесер подозираше, че задачата може да стане по-опасна, отколкото изглежда…
Или виждаше в мен някакви особености, позволяващи ми да се справя с тази мисия по-добре от другите.
Или пък всичко това беше дреболия, отвличане на нечие внимание от реалните проблеми. Да допуснем, че Хесер смята, че Завулон ме следи и сега също ще хукне към Лондон, при Еразъм…
Въздъхнах. Можеха да се измислят още много варианти. Но кой знае защо ми се струваше, че пропускам някой много прост и много логичен, поради което — и най-вероятен вариант.
— На твое място не бих се шашардисвала — каза Светлана, докато пълнеше малкото ми куфарче. — Разбира се, Хесер хитрува. Но ти си му необходим и изобщо, той по свой си начин е много привързан към теб. Трябвало е така или иначе да се изпрати някого в Лондон, за да се срещне с Еразъм — защо да не си ти?
— Но той явно не смята, че историята с Тигъра е приключила — изрекох замислено аз.
Бяхме в спалнята, Надя гледаше телевизия в хола и можехме да си говорим откровено.
— Аз също не я смятам за приключена… — Светлана за миг застина над куфарчето, хванала в ръка купчина чисти гащета. — Антоне, нали не криеш нищо от мен?
— В смисъл?
— Нищо, касаещо Тигъра и пророчеството?
— Разказах ти всичко, което знам… — отговорих, без много да си кривя душата. Това, което беше продиктувано на телефона играчка, наистина не го знаех. Дори не бях сигурен, че там изобщо е продиктувано нещо. — Света, а за колко дни ми приготвяш багаж?
Светлана погледна замислено бельото ми в ръцете си.
— Три… пет… седем… За седмица.
— Защо? Имам билет за връщане след два дни.
— Явно поради някаква причина ми се е сторило правилно да ти сложа седем чифта чисто бельо — каза замислено Светлана. — Сложих ти и пет ризи… и още два топли пуловера…
— В Лондон е жега като в Москва — отбелязах аз.
— Знам — въздъхна Светлана. — За съжаление съм интуитивен прорицател.
Кимнах. Повечето Различни, дори и да чувстват необходимост да постъпят по един начин вместо по друг, не могат да обяснят причината. И Светлана не знае защо ми приготвя дрехи за седмица. И е напълно възможно да греши. Виж, момчето Инокентий би успяло да го обясни — когато се научи да използва дарбата си.
— Ще ти сложа и шлифер — рече неочаквано Светлана. — И чадър.
— Ще се съберат ли? — попитах аз, поглеждайки със съмнение куфара си.
— Ще го разтегна отвътре.
Най-смешното беше, че заклинанието, позволяващо да се опакова в малък обем куп всякакви вехтории, се появи сравнително скоро. Просто на нито един Различен не му беше хрумвало, че може да се направи такова нещо — докато в приказните и фантастичните книги не започнаха да описват вълшебни бездънни чанти и куфари. Разбира се, пътят от идеята до реализацията не беше кратък. Дори и сега не всеки можеше да направи заклинанието „дамска чанта“ или „торба“.
Разбира се, Светлана го можеше.
— Ще ти разширя куфара за две седмици — каза Светлана. — За всеки случай… че ако наистина се забавиш, на летището ще изригне фонтан от гащета и ризи.