— Ставай! — каза учителят, затискайки с длан устата на момчето. — Мълчи и не шуми!
Еразъм изпълзя от леглото. Учителят вече му хвърляше дрехите — чорапите, панталоните, ризата, жилетката…
— Той е близо — каза учителят. Лицето му беше бледо, устните едва забележимо трепереха. — Успях да се измъкна… селото му отвлече вниманието…
— Селото? — не разбра Еразъм, обличайки се бързо.
— Да… Накарах хората да тръгнат срещу него… Това няма да ни даде нищо, освен време, Палачът винаги е педантичен, първо ще приключи с хората…
В леглото на Еразъм сънено се размърда някой, спящ в дълбините на пухените завивки. Учителят погледна в зачервеното лице на Еразъм и каза:
— Не буди Бети! Тя ще ни даде още някоя друга минута…
Еразъм се поколеба само за миг. После кимна и излезе през прозореца подир учителя си.
От градината полъхваше предутринна тишина и прохлада. Еразъм се промъкваше след учителя си, който тихо мърмореше в движение:
— Как можах… такава грешка… ти беше готов за пророчеството още отдавна… пропуснах предвестниците…
— Ако кажа пророчеството, Палача ще си отиде ли? — попита Еразъм.
— Да. Но само ако никой не чуе пророчеството. Или ако го чуят хората.
— А ако го чуеш ти…
— Пророчеството е за хората! — изрева учителят. — То ще се сбъдне, ако го чуят хората! Няма да се сбъдне, ако никой не го чуе. Ти самият няма да си спомняш, че си го казал, теб повече няма да те закача, но мен ще ме убие! За да не разкажа на хората!
— Тогава… — Еразъм хвана учителя си за жилетката. — Тогава си тръгвайте! Спомням си какво сте ме учили, ще направя всичко и ще кажа пророчеството!
— Няма да можеш — отговори учителят. — Не си готов. Нужен ти е слушател. Ти си твърде неопитен, за да пророкуваш в пустотата… не успях да те подготвя…
Той изведнъж застена, обхващайки главата си с ръце.
— Какво стана? — възкликна Еразъм.
— Аз съм глупак, момче… Трябваше да отбранявам къщата… а ти щеше да кажеш пророчеството на глупавото си момиче… Палачът щеше да си тръгне.
— И пророчеството би се сбъднало?
— Да. Това е лошо, всички пророчества са лоши… но ти би останал жив.
Учителят изведнъж се разсмя гръмогласно.
— Оказва се, че съм се привързал към теб, момче…
— А Бети… Той ще я убие ли?
— Палача не убива хора. Той ще изпие душата й — отвърна учителят. — Тя ще стане равнодушна към всичко, като сламена кукла.
— Тя и така не е много пламенна… — промърмори момчето.
Бяха се отдалечили почти на миля от къщата, когато до тях долетя женски вик — пронизващ, но кратък.
— Ние не знаехме, че пророчеството трябва да го чуе човек, а не Различен — казах аз. — Хесер се опитваше да уговори Кеша да пророкува пред него…
— Кеша? — попита Еразъм с недоумение.
— Да, това е момче пророк… Намерихме го в Москва, съвсем наскоро. Честно казано, затова и решихме да Ви притесним…
Еразъм поклати глава.
— Вашият Велик много рискува. Ако само той чуе пророчеството, то Тигъра ще се прехвърли от момчето на него… а Тигъра е по-силен от всеки от нас. Каква е ситуацията сега? Тигъра върви ли по следите му?
— Не, ние вече се справихме.
— И какво беше пророчеството?
— Не знаем. Никой не го е чул. Момчето беше само в стаята, в нашия офис. Успяхме да забавим Тигъра и момчето каза пророчеството си.
— Намирайки се в стаята абсолютно само? — Еразъм поклати глава недоверчиво. — Странно. Много странно. Всъщност крайно рядко се удава на някого да подготви пророка така, че той да може да пророкува без никакви свидетели. Това е сложно, обикновено или Тигъра успява преди това, или пророчеството достига до хората…
— Но ти нали си успял! — напомних му аз.
— Аз съм друго нещо. За мен никога не е мило голяма разлика между човек, куче и например дъб. — Еразъм се усмихна.
Палача ги настигна в покрайнините на гората. Той изглеждаше, сякаш върви със спокойна крачка, но разстоянието между тъмния силует и бягащите с всички сили Различни се съкращаваше с всяка изминала секунда.
— Бягай, момче! — каза учителят. Той се спря насред прашния междуселски път, минаващ през гората. — Бягай… постарай се да намериш някого и да му кажеш каквото трябва… Бягай!