Целият ужас на ситуацията беше в това, че бях изпълнил доблестно цялата си програма на пребиваването в Лондон само за един ден! Уискито и останалите алкохолни сувенири беше по-лесно да ги купя от летището. Можех да посветя целия утрешен ден и половината от следващия на туристически развлечения — музеи, паркове, пъбове, мостове… е, и, разбира се, магазини.
Но на мен, кой знае защо, не ми се искаше да постъпвам така. Не ме привличаха нито мрачната суровост на Тауър, нито великолепието на кралските градини, нито блясъкът на лондонските магазини. Вече бях минал през Пикадили, „отбелязах се“, позяпах Темза и хвърлих в мътните й води монета от два пенса. Исках да се прибирам!
Сигурно съм побъркан.
Допих халбата си и се замислих за миг. Не ми се искаше да се връщам в хотела, там всички развлечения се свеждаха до минибара и телевизора в стаята. Общо взето, нищо не ми пречеше да изпия още една халба бира… Започнах да се надигам от традиционната за всеки уважаващ себе си пъб дървена пейка.
— Аз вече взех. — Върху масата пред мен се озова пълна халба бира.
В първия момент се отпуснах отново върху пейката. А едва след това погледнах в лицето жената, която беше проявила такава неочаквана грижа за мен.
Впрочем нямаше нужда да го правя. Вече бях познал Арина по гласа.
В ръцете на бившата вещица, а понастоящем — Светла Различна, също имаше пълна халба бира. Старицата предпочиташе „Гинес“.
Впрочем, старицата предпочиташе още и да изглежда като жена, ненавършила трийсет, със стройна фигура, красива и облечена по последна мода. Елегантна сива пола и сако, обувки на висок ток, розова блуза — съвсем обикновена на вид, но явно струваща чудовищна сума, дамска чанта „Луи Вюитон“ и копринен шал на шията. При това тя изглеждаше не като глезена богата мръсница, за която плаща някой мъж, а като сериозна бизнес дама, висш мениджър на някоя голяма корпорация или банка.
— Радвам се да те видя — каза Арина, усмихвайки се. — Ти… си възмъжал, Антоне.
Това, което винаги съм ценял у нея, е точността и прецизността на формулировките. Не „остарял“ — каква ти тук старост? Не „пораснал“ — от висотата на нейните години аз наистина съм си дете, но да ми каже такова нещо, би означавало да признае собствената си възраст. Не „променен“ — опитните Различни знаят, че малцина са способни да се променят наистина.
Макар че Арина беше успяла.
— А ти в течение ли си, че те издирва Инквизицията? — попитах аз. — И всички сътрудници на Нощния и Дневния патрул във всяка страна по света, независимо от равнището на сила и заетост, при твоята поява са длъжни да извикат Инквизицията и да вземат мерки за задържането ти?
— В течение съм — съгласи се Арина. Помисли секунда и реши да не ме провокира. — Надявам се, че ще минем без това?
— Ще минем — съгласих се аз.
Около минута отпивахме от бирата и се разглеждахме взаимно. Странна беше тази Различна. Някога — Тъмна, често извършвала добри дела. После успяла да се пребоядиса и да стане Светла, но сътворявайки по-големи беди, отколкото някои върколаци или вампири. Аз даже подозирах, че на Арина в голяма степен й беше все едно как се казва и как изглежда и във всеки момент беше способна да извърши както някоя гадост, така и нещо благородно. И изобщо не беше факт, че извършвайки зло, тя нямаше да изглежда като стопроцентова Светла, а правейки добра постъпка — Тъмна от главата до петите.
Подозирах също, че въпреки всеобщото мнение Арина е способна да се пребоядисва отново и отново.
Не че за нея нямаше разлика — тя много добре виждаше разликата. Просто за нея пътят от Светлината до Мрака и обратно беше широк и утъпкан, а не някаква тънка пътечка на ръба на пропаст.
— Колкото и да е странно, се радвам, че тогава избяга — казах аз. — Въпреки всичко, което забърка.
— Бях длъжна да помогна на отишлите си да намерят покой — сви рамене Арина. — И смятам, че предвид резултата, си струваше. А и Саушкин-старши приключи своите… деяния. И Едгар се успокои. Светът стана по-добър. На теб малко ти скъсахме нервите, признавам си, но нали всичко свърши добре… Мир?
— Мир — казах аз след кратко забавяне. — Минали работи. Ще напиша в отчета си, че съм те срещнал, но няма да върша нищо необмислено.