— Благодаря — каза Арина. — Това е много правилно решение! При това аз… не те намерих случайно.
Премълчах. Не се поинтересувах как ме е намерила и защо. „Как“ — така или иначе нямаше да отговори, вещиците си имат своите хитрости. А „защо“ — това и сама щеше да ми го разкаже.
— Срещна ли се вече с Еразъм? — попита Арина.
Усмихнах се и не отговорих нищо. Източниците на информация на Арина не бяха лоши, но не бяха и всезнаещи.
— Предполагам, че си се срещнал — продължи Арина. — Ще споделиш ли новините?
— А защо? — попитах аз.
Арина въздъхна.
— Това вече е неправилен въпрос. Антоне, как смяташ да се справиш с Тигъра?
— Никак. Той нали си отиде.
— А когато се върне за теб?
— От къде на къде?
— Ти се стараеш никога да не извършваш необратими постъпки, Антоне. Не вярвам, че пророчеството на момчето е потънало в нищото.
Разперих ръце.
— Арина, ако бях чул пророчеството, Тигъра щеше да тръгне подир мен, нали? Това първо. Второ, аз не бях физически до него. Надя потормози момчето, после и тя си излезе. Нима си мислиш, че бих оставил дъщеря си без надзор, ако имах и най-малкото подозрение, че тя може да чуе пророчеството… и съответно, да се окаже в опасност?
Върху лицето на Арина се мярна сянка на съмнение.
— Да, всичко е така… всичко е вярно. Но нещо не се връзва! Ти не може да не си се опитал да съхраниш информацията и да я запазиш за себе си. Не ти е в природата!
Засмях се.
— Е, Арина… всичко това е чудесно, но как бих могъл да го направя?
— Магнетофон? — предположи Арина.
— Магнетофонът — това беше едно древно устройство за записване и възпроизвеждане на музика… — замислено казах аз. — Да, да, спомням си… като дете имах такъв, в него се мушкаше касета с лента с покритие от железен оксид…
— Антоне! Не се хващай за думата! Магнетофон, грамофон, диктофон — не е важно какво! Старото поколение недооценява техниката. Но аз имам достатъчно ум, за да разбера това. Ти си млад, в миналото си работил с техника. Може да си измислил нещо. Сега всеки телефон е способен да записва звуци. Кажи честно, съхрани ли информацията?
— Струва ми се, че ти първа трябва да проявиш откровеност — казах аз.
— Защо?
— Защото козовете са у мен.
Арина кимна. Погледна към притичващата наблизо сервитьорка, носеща храна за някоя от масите. Девойката кимна и след като разтовари чиниите, се понесе към барплота.
— Съгласна съм — каза Арина. — Добре, слушай.
— Сигурна ли си, че си струва тук да водим такива разговори? — попитах аз. — Пълно е с руски туристи.
— Сервитьорката е от Рига и също говори прекрасно руски — отвърна Арина. — Не се притеснявай, никой няма да ни чуе.
Не забелязвах нищо, наподобяващо „Сфера на отрицание“ или друго заклинание за уединяване, но повярвах на Арина. Вещиците, даже бившите, си имат своя магия.
— Тогава говори — казах аз.
— Антоне, главните пророчества трябва да се изпълняват. Непременно. Това го изисква Сумракът… самият живот го изисква.
— Така ли? — учудих се аз. — А на мен ми се стори, че Сумракът се опитва да попречи на пророците.
— Това е грешка — поклати глава Арина. — Не те ли учудва, че Тигъра, при цялото му всемогъщество, е толкова бавен?
— Е…
— Тигъра — това са шпори, това е камшик, подканващ пророка. Тигъра пришпорва, принуждава да се изрече по-бързо главното пророчество.
— Смел извод — казах аз.
Сервитьорката ни донесе нови бири. Тя изглеждаше малко объркана — първо, в пъбовете е прието всеки да си взема бирата сам от барплота, и второ, Арина не си правеше труда да плаща. Аз безмълвно подадох на момичето десетарка.
— Мисля, че е най-добре да започнем с основите. Какво представлява пророкът? — попита Арина. И веднага си отговори сама — Това не е просто Различен, способен да предвижда вероятностните линии и по такъв начин сякаш да „надниква в бъдещето“. Всички умеем да предвиждаме бъдещето на това равнище, повече или по-малко. Дори обикновените хора, при благоприятно стечение на обстоятелствата, са способни да правят подобни предвиждания.
— Пророкът е качествено различен — казах аз. — Различен Различен, извинявай за каламбура.
— А всъщност не е — усмихна се Арина. — Разликата е само количествена. Пророкът разчита линиите на реалността в целия свят, а не само своите или на близките си хора. Пророкът съобщава накъде се е запътило цялото човечество, но не във вид на трактат, а само като един на пръв поглед незначителен факт. Да вземем, да речем, хиляда деветстотин петдесет и шеста година. Френският пророк Андре Лафлер на възраст шейсет и две години излага своето първо, главно пророчество… Така се е случило, че са го инициирали по-късно… Пророчеството е напълно безумно: „Скоро девойката Мери ще скъси полата, и голите крака ще украсят Земята“.