— Но ако ги съобщим на хората, Тигъра ще ни остави на мира.
— А ако пророчествата са лоши? Предлагаш да загинем героично? Или да отворим кутията на Пандора, без да ни пука за хората?
Арина поклати глава.
— Не и не. Вещиците винаги предпочитат да избират трети път.
Погледнах я въпросително.
— Ние се опитвахме да проумеем природата на Тигъра — каза Арина. — Както навярно вече си разбрал, в някои области Конклавът притежаваше знания, които не отстъпват на Патрулите. Не постигнахме успех, но… — тя помълча малко. — Ние намерихме Различен, който знае как може да бъде победен Тигъра. Той е жив. Предлагам да се срещнем с него, да получим тази информация и едва след това да открием пророчествата.
Поседях, смилайки чутото. Попитах:
— И къде е той? Кой знае защо, чувствам, че не е нито в Лондон, нито в Москва.
— На Формоза е — кимна Арина.
Бяха ми необходими няколко секунди, за да си спомня какво са наричали Формоза по времето на Арина.
— Тайван? — пред погледа ми неволно изплува глобусът, който преди година бях подарил на Надя за обща култура. — Това е… колко е…
— Почти десет хиляди километра. Четиринайсет часа. За щастие, има пряк полет — Арина погледна часовника си. Изящен часовник от розово злато и като че ли с диаманти. — Сега е седем и половина. Има час и четирийсет и пет минути до полета. За колко време ще успееш да се приготвиш?
— Искаш да кажеш, че вече имаш билети? — уточних аз.
— Искам да кажа, че направих резервации за нас снощи. Нали няма да те смути много липсата на виза? Ще си купиш чисто бельо на летището, ако успеем, а ако не — направо в Тайпе.
— Предполагам, че таксито ни чака?
— Чака ни — кимна Арина. — Броячът е включен. Е… какво решаваш?
Намазах парчето хляб с масло и сложих отгоре парчето сирене. Отхапах, сдъвках и после казах:
— Няма нужда да си купувам бельо. Дори и чорапи не са ми нужни. Света ми сложи багаж за седмица.
Докато гледах как Лондон изчезва под самолета, си мислех за постъпката си.
Целият ни живот е безкраен избор. Да останем вкъщи или да излезем да се разходим. Да отидем на кино или да погледаме телевизия. Да пием чай или вода.
Дори тези незначителни избори могат да променят целия ни живот. Да не говорим за по-сериозните избори! Да се оженим ли, или да поизчакаме. Да сменим ли работата, или да останем на предишната. Да се преместим ли в друг град, или в друга страна.
На мен също ми се беше налагало да избирам и до момента не знаех дали винаги съм правил верния избор. Но това, което бях извършил току-що, заплашваше да стане най-сериозният избор в живота ми.
Не, работата, разбира се, не беше там, че не хукнах да арестувам Арина, както повеляваха уставите на Нощния патрул и циркулярите на Инквизицията. Като маг извън категория, макар и рангът ми да беше донякъде съмнителен и да отразяваше по-скоро потенциала ми и чистата Сила, отколкото опита и мъдростта, които би трябвало да се прилагат към Силата, аз бях достатъчно свободен в постъпките си.
Можех например да заявя, че не съм се сметнал за способен да задържа Арина (което беше истина!) и съм решил да печеля време. Или — и това също нямаше да е лъжа — можех да аргументирам постъпката си с необходимостта да получа допълнителна информация и да изясня кой е способен да се противопостави на Тигъра и по какъв начин. В края на краищата неотдавнашните събития в офиса показаха, че това е напълно актуална задача!
Но и самият факт на двете пророчества и моят собствен странен сън директно изискваха по-нататъшно разследване.
Разбира се, нямаше да е лошо да съобщя за случилото се… е, поне на Хесер. Но и тук имах убедително оправдание — една Висша вещица, при това бивша ръководителка на Конклава, е способна да прихване практически всякакви съобщения, дори връзката на ученик с неговия наставник.
Така че откъм официалната страна на нещата бях повече или по-малко в безопасност. Щяха да се намерят цял вагон оправдания за поведението ми.
Общо взето, не се притеснявах особено за собствената си безопасност. Не поисках от Арина клетва да не ми навреди, но и нямах основания да подозирам нещо лошо от нейна страна. След като бях работил съвместно даже със Завулон, то някак щяхме да се разберем с една бивша вещица, настояща Светла.
Тогава какво ме тревожеше?
Симпатичната стюардеса китайка разнесе из салона чаши с шампанско. Арина не се беше поскъпила за билети в бизнес класата — впрочем, защо пък една опитна вещица трябва да страда от липса на средства? Тя седеше в съседното кресло и си взе чаша, аз отказах и след кратко колебание помолих за коняк. Четиринайсетте часа полет щяха да стигнат за всичко — и да се напия, и да изтрезнея.